ДО
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Комисия по бюджет и финанси
Г-н Делян Добрев
Председател
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Г-жа Теменужка Петкова
Министър на финансите
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
Г-н Христо Марков
Изпълнителен директор
АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“
Г-н Георги Димов
Директор на Агенция “Митници”
Относно: Спешно въвеждане на национално ниво на такса за обработка, приложима за пратки с произход извън ЕС.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Бизнесът в България търпи сериозни загуби и е обезпокоен от агресивното навлизане на все по-популярните китайски платформи за онлайн търговия. Според Европейската комисия 65% от пратките от тези търговци (Temu, AliExpress, SHEIN и др.) са с фалшифицирана, умишлено занижена стойност. Така те попадат под прага за обмитяване от 150 евро. Закупените от тях стоки често не отговарят на критериите за безопасност[1][2], което представлява риск за крайните потребители. Търговците на ултра бърза мода (Temu, SHEIN) предлагат дрехи, чието ниско качество ограничава полезния им живот, натоварва околната среда и затрупва системите за управление на текстилни отпадъци. При китайските платформи за онлайн търговия липсва видимост и контрол върху търговците на продукти. Това ефективно ги изважда от съблюдаването на нормите против наличието на опасни вещества, каквито са валидни за местните търговци във всяка държава членка на Европейския Съюз и които носят значителни санкции при нарушение. За периода 2019 -2025 /6 години/ размерът на онлайн търговията от Китай[3] към трети страни в млрд. $ се в увеличил 3 пъти – от 155 млрд. $ през 2019 до 500 млрд. $ през 2025 г. Според изчисленията на ЕС [4][5], през 2022 г. в ЕС са влезли 1 млрд. пратки от Китай на стойност под 150 евро, а през 2023 г. двойно повече – 2 млрд. Пропорционално, това означава, че само през 2023 г. в България доставените пратки са около 20 млн. Прогнозите данни за 2025 г. са за над 30 млн. доставени пратки в България.
Нарастващият обем, липсата на митнически контрол и общото незачитане на законодателството за защита на потребителите, приложимо за българските търговци, засяга силно хиляди бизнеси от различни сектори, сред които:
- Българският бизнес за електронна търговия, представляван от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА), включващ десетки хиляди МСП (в регистъра на НАП са регистрирани над 35 000 онлайн търговци), продаващи директно или чрез онлайн платформи, осигурявaщ над 50 000 работни места и генеращ за 2025 г., 2.6% от БВП;
- Българският ритейл бизнес за модерна търговия, представяван от Сдружение за модерна търговия, осигурящ над 60 000 работни места;
- Българският бизнес за оползотворяване на непотребен текстил, представляван от Българска Асоциация Кръгов Текстил (БАКТ), обработил над 38 000 тона текстил за 2024.
Тези практики не само засягат жизнеспособността на отговарящите на изискванията местни оператори, но и генерират значителни загуби за икономиката на България от намаления вътрешен стокооборот, изпуснати бюджетни приходи от данъци и риск за хиляди работни места.
Водим постоянна комуникация с представители на българското правителство, министерства, агенции и комисии по този критичен за нашите сектори въпрос, с цел осигуряване на стабилна и справедлива данъчна рамка, която насърчава както местните инвестиции, така и конкурентоспособността спрямо международните търговци. Следим отблизо процеса на реформиране на Митническия кодекс на Съюза (UCC) [6] и неговите последици за дейността на икономическите оператори в тази област.
Призоваваме за осигуряване на равнопоставени условия и борба с нелоялните практики от страна на платформи за електронна търговия извън ЕС и считаме за изключително важно България проактивно да предприеме следните мерки:
- Спешното въвеждане на национално ниво на такса за обработка, приложима за пратки с произход извън ЕС, в размер на най-малко 5 евро на пратка за директни доставки до потребителите и най-малко 1.5 евро на пратка за насипни пратки, получени в складове преди окончателна доставка. Тази фиксирана такса би била насочена към вносни стоки на стойност под 150 евро, които следва да се разглеждат от данъчното законодателство като представляващи висок фискален риск и да се третират съответно.
Мярката за въвеждане на такса за обработка е предложена и от Европейската комисия, но без ясна перспектива за нивото и графика за прилагане. Поради тази причина няколко държави членки, включително Франция и Швеция, въведоха такава такса на национално ниво с цел по-ефективна обработка на пратки от митническите органи и борба с измамите при внос. През 2024, Франция приема ограничения за бързата мода и законът предвижда компании, чиито нови колекции и обща продукция надвишават определи прагове, да попаднат под съответната регулация. Така всеки техен продукт би се облагал с такса от 5 евро, която постепенно ще достигне до 10 евро, а освен това ще трябва да е придружен от информация за екологичния си отпечък и така да се овладеят вредите за природата.
Гърция и Румъния въвеждат съответно 7 евро и 5 евро такста за обработка за пратки с произход извън ЕС за директни доставки до крайни потребители.
Прилагането на тази такса в България би позволило финансирането на инфраструктура за митническа обработка на пратки извън ЕС и би обезкуражило практиките за подценяване или изкуствено разделяне на поръчките, предназначени да избегнат контрол и да се възползват от освобождаване от данъци за пратки под 150 евро. Въвеждането на такса за обработка е справедлива, ефективна и необходима мярка в контекста на последните развития, допринасяща за защитата на местния бизнес и за увеличаване на бюджетните приходи. Тази такса на база прогнозните данни за 2025 г. от над 30 млн. доставени пратки в България до крайни потребители от платформи от Азия, би генерирала над 150 млн. евро в бюджет 2026.
- Засилване на инспекциите и ефективно прилагане на съществуващото законодателство по отношение на платформите за електронна търговия извън ЕС, които избягват плащането на данъци и не отговарят на стандартите за безопасност на продуктите, етикетиране, опазване на околната среда и лоялна конкуренция. Считаме, че е от съществено значение България да адаптира дейностите си по надзор на пазара и митнически контрол възможно най-скоро към новите тенденции и предизвикателства.
За да се запази конкурентоспособността на българските компании в сектора на електронната търговия, ритейл бизнеса и индустрията на кръговия текстил и да се насърчат местните инвестиции, както и да се осигури по-добра защита на потребителите, е необходимо България да действа спешно, за да осигури условия за лоялна конкуренция.
Предвид важността на този въпрос и неотдавнашната динамика на дискусиите на ниво ЕС, бихме приветствали възможността за спешно въвеждане на национално ниво на такса за обработка, приложима за пратки с произход извън ЕС.
Същевременно оставаме на Ваше разположение за консултации или подкрепа при формулирането на конкретни решения, които могат да осигурят справедлива и устойчива конкурентна рамка за българската дигитална и кръгова икономика и ритейл бизнес.
С уважение,
Жанета Найденова
Председател
Българска Е-комерс Асоциация
Николай Вълканов
Изпълнителен дирекор
Сдружение за модерна търговия
Сирма Желева
Изпълнителен директор
Българска асоциация кръгов текстил
Богомил Николов
Изпълнителен директор
Българска национална асоциация АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ
[1] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_25_1913
[2] https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-10-2025-0133_EN.html
[3] https://longbridge.com/en/news/109940987
[4] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX%3A52025DC0037
[5] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_25_410
[6] https://ecommerce-europe.eu/wp-content/uploads/2025/02/ECOM-Position-on-EU-Customs-and-Imports-04022025.pdf
