Изх. № 2026-10-01/23.10.2026 г.
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“
Чрез портала за обществени консултации: www.strategy.bg
СТАНОВИЩЕ
от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)
ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван за обществена консултация – в частта относно електронната търговия и в частност онлайн платформите (маркетплейси) (§ 37, с който се създава чл. 99в, и § 53, с който се създава чл. 123е)
Уважаеми дами и господа,
Обръщаме се към Вас от името на Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) (www.beabg.com) – нестопанска организация, осъществяваща дейност в обществена полза, чиито цели са да представлява интересите на дружествата, които извършват електронна търговия в България: електронни магазини, платформи, доставчици на услуги за електронна търговия, електронни разплащания, логистика и други услуги, свързани с електронната търговия.
Пълноправните и асоциираните членове на БЕА включват над 80 български и международни компании, както и образователни институции, ангажирани във всички аспекти на услугите и дейностите, свързани с електронната търговия. Повече информация за нашето членство е достъпна на следната връзка: Членове – Българска Е-комeрс асоциация (beabg.com)
Настоящото становище се представя в рамките на обществената консултация по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове („Проектът“) и е ограничено до разпоредбите, които засягат електронната търговия и в частност дейността на онлайн платформите (маркетплейси) – § 37 от Проекта, с който се създава чл. 99в, и § 53, с който се създава чл. 123е.
Бихме искали да поставим на Вашето внимание безпокойството на нашите членове, че в настоящата си редакция тези разпоредби не са съобразени със законодателната рамка на Европейския съюз относно Дигиталния единен пазар, създават значителна правна несигурност за добросъвестните икономически оператори и в редица хипотези са технически неизпълними, по следните съображения:
I. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ: СЪОТНОШЕНИЕТО С РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/2065 (АКТ ЗА ЦИФРОВИТЕ УСЛУГИ)
1. Въпросите, уредени с предлагания чл. 99в – условията, при които доставчиците на посреднически услуги узнават за незаконно съдържание, начинът на подаване на сигнали, задълженията за предприемане на действия по тях и отговорността при бездействие – са предмет на пълна хармонизация с Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги (Акт за цифровите услуги, АЦУ).
2. Актът за цифровите услуги изрично заявява целта си за пълна хармонизация, като посочва:
„С настоящия регламент се хармонизират напълно правилата, приложими за посредническите услуги на вътрешния пазар, с цел да се гарантира безопасна, предвидима и надеждна онлайн среда, в която се противодейства на разпространението на незаконно съдържание онлайн и на обществените рискове, които може да породи разпространението на дезинформация или друго съдържание, и в която ефективно се защитават основните права, залегнали в Хартата, и се улеснява иновацията. Съответно държавите членки не следва да приемат или запазват допълнителни национални изисквания по въпроси, попадащи в обхвата на настоящия регламент, освен ако това не е изрично предвидено в него, тъй като това би засегнало прякото и еднакво прилагане на напълно хармонизираните правила, приложими за доставчиците на посреднически услуги в съответствие с целите на настоящия регламент.“
3. Пълната хармонизация осигурява еднакви условия на конкуренция и отворени граници за операторите в електронната търговия в целия Съюз, като им предоставя единна законодателна рамка, с която да се съобразяват, вместо 27 различни законодателни рамки на отделните държави членки. Като регламент, АЦУ е пряко приложим и има предимство пред националното право. Националният законодател не е свободен да въвежда паралелен национален режим за уведомяване и премахване, с различни определения, различни срокове и различни санкции за една и съща дейност.
4. На този фон, дори когато правната рамка на ЕС допуска национални мерки, тези мерки следва да бъдат подлагани на преценка, за да не се осуетяват целите на рамката на ЕС чрез издигане на национални бариери, които правото на ЕС се стреми да премахне.
5. Бихме искали да обърнем внимание и на обстоятелството, че Европейската комисия вече е предприела действия срещу Република България именно във връзка с прилагането на АЦУ, като призовава страната да приведе националната си рамка в съответствие с Регламента и да оправомощи националните органи да го прилагат (вж. https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/news/commission-asks-bulgaria-comply-digital-services-act-and-empower-national-authorities-enforce-it ). Приемането на допълнителен национален режим в Закона за акцизите и данъчните складове, който не е съобразен с АЦУ, би задълбочило това несъответствие, вместо да го отстрани.
6. Отделно от това, упражняването на контрол спрямо доставчиците на посреднически услуги съгласно АЦУ е възложено на координатора за цифрови услуги и на Европейската комисия, по реда и с гаранциите, предвидени в Регламента. Предоставянето на самостоятелни правомощия за издаване на разпореждания и налагане на санкции на Агенция „Митници“ извън този механизъм създава риск от паралелен и конкуриращ се надзор върху едни и същи оператори.
II. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ ПО § 37 (НОВИЯТ ЧЛ. 99в)
А. Чл. 99в, ал. 3 въвежда общо задължение за наблюдение, което е забранено от правото на ЕС
7. Съгласно чл. 99в, ал. 3, т. 1 лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията, „са длъжни да контролират публикуването на подобни обяви/съобщения“, а информацията следва да бъде премахната „до 3 дни от публикуването/обновяването ѝ“, тоест независимо от това дали доставчикът изобщо е узнал за нея.
8. Това представлява общо задължение за наблюдение на информацията, която доставчиците съхраняват, и за активно търсене на факти или обстоятелства, сочещи незаконна дейност – задължение, чието налагане на доставчиците на посреднически услуги е изрично забранено от чл. 8 от АЦУ. Съдът на Европейския съюз последователно приема, че общите и превантивни задължения за филтриране са несъвместими с правото на Съюза (дело C-70/10 Scarlet Extended и дело C-360/10 SABAM/Netlog).
9. Освен това обвързването на срока с момента на публикуване, а не с момента на узнаване, е неизпълнимо за платформи, през които ежедневно преминават милиони обяви, и на практика създава обективна (безвиновна) отговорност за съдържание, публикувано от трети лица.
Б. Узнаването следва да се основава на сигнал, отговарящ на чл. 16 от АЦУ
10. Съгласно чл. 6, параграф 1 от АЦУ доставчикът на хостинг услуга не носи отговорност, когато не е имал действително знание за незаконна дейност или незаконно съдържание и при узнаване действа експедитивно за премахването му. По отношение на сигналите, подадени от трети лица, чл. 16, параграф 3 от АЦУ предвижда, че такова знание възниква само когато сигналът е достатъчно точен и надлежно обоснован, за да позволи на добросъвестен доставчик да установи незаконността без подробна правна проверка.
11. Практиката на Съда на Европейския съюз изисква знание за конкретна незаконна дейност или конкретно съдържание, а не само обща осведоменост, че услугата може да бъде използвана неправомерно (дело C-324/09 L’Oréal/eBay и съединени дела C-682/18 и C-683/18 YouTube и Cyando).
В. Срокове и начин на уведомяване от Агенция „Митници“ (чл. 99в, ал. 4 и 5)
12. Срокът от „двадесет и четири часа от уведомяването“ по чл. 99в, ал. 4, т. 1 е определен в календарни часове и тече от изпращането, а не от действителното получаване на уведомлението. Уведомление, изпратено в петък вечер или преди официален празник, би било неизпълнимо, като въпреки това ще се дължи санкция.
13. Освен това начинът на уведомяване, предвиден в чл. 99в, ал. 5, т. 1 – на „обявените на съответните интернет страници електронни пощи за контакт“ – не отразява действителната практика на онлайн търговците и платформите, при която комуникацията с клиентите се осъществява основно чрез автоматизирани канали (чат бот, форма за контакт), а общата електронна поща не се наблюдава непрекъснато. АЦУ вече урежда този въпрос: чл. 11 изисква доставчиците да определят единно звено за контакт с органите на държавите членки, а чл. 16 урежда механизма за подаване на сигнали.
14. Не намираме и обосновка за разликата между двадесет и четирите часа по чл. 99в, ал. 4, т. 1 и седемте дни по т. 2 за по същество едно и също задължение.
Г. Забраната по чл. 99в, ал. 1 не отговаря на изискването за правна сигурност
15. Забраната обхваща и „продукти, в чието описание се съдържат признаци на акцизни стоки“. Този израз няма легално определение и не позволява на доставчика на услугата (нито дори на самия търговец) да определи кое съдържание е забранено. В съчетание с автоматична санкция такава формулировка противоречи на принципа на правната сигурност и на изискването съставът на административното нарушение да бъде ясно определен. Тя създава и сериозен риск от непропорционална намеса в правната сфера на адресата, чрез задължение за премахване на правомерно съдържание, срещу което АЦУ предвижда специални гаранции (чл. 17 – изложение на мотивите; чл. 20 – вътрешна система за разглеждане на жалби).
Д. Необосновано различно третиране на електронните магазини и онлайн платформите (чл. 99в, ал. 2)
16. Изключението от забраната по чл. 99в, ал. 2 е достъпно само за търговци, предлагащи стоките „чрез електронен магазин по смисъла на § 1, т. 87 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност“. В резултат един и същ търговец, предлагащ един и същ правомерен продукт (например вино, бира или спиртни напитки с валиден български бандерол), би бил в нарушение само защото предлага този продукт чрез онлайн платформа (маркетплейс), а не чрез собствен електронен магазин.
17. Това поставя в неблагоприятно положение бизнес модела на продажбите чрез маркетплейс, без това да е оправдано с преследваната цел, като застрашава значителна част от правомерната търговия на българските малки и средни търговци, за които маркетплейсите са основен канал за продажби.
Е. Блокиране на интернет страници и потребителски профили (чл. 99в, ал. 6 – 14)
18. Решението за временно спиране (блокиране) на достъпа до цяла интернет страница или до потребителски профил за срок от един до три месеца се издава от директора на Агенция „Митници“ без предварителен съдебен контрол и се съобщава чрез публикуване на интернет страницата на Агенцията, като засегнатите лица се смятат за уведомени от датата на публикуването.
19. Блокирането на цяла интернет страница заради отделна обява по правило е непропорционална мярка: то засяга правомерно съдържание и правомерната стопанска дейност на търговеца, както и правата на потребителите. По дело C-314/12 UPC Telekabel Wien Съдът на Европейския съюз изисква мерките за блокиране да постигат справедлив баланс между засегнатите права и да не лишават без необходимост интернет потребителите от достъп до правомерна информация. Отделно от това чл. 9 от АЦУ изисква разпорежданията за предприемане на действия срещу незаконно съдържание да отговарят на изисквания относно териториалния обхват, мотивите и информацията за засегнатите лица. Когато незаконното съдържание е ограничено до отделна обява, премахването или блокирането на достъпа до тази конкретна обява представлява по-малко ограничителна мярка, която постига същата цел; спирането на достъпа до цялата интернет страница или до потребителския профил надхвърля необходимото и засяга едновременно свободата на стопанска инициатива на търговеца и свободата на останалите потребители да получават правомерна информация. По същество санкционният срок от един до три месеца, прилаган автоматично и без оглед на тежестта на конкретния случай, допълнително задълбочава тази непропорционалност.
20. Фикцията за уведомяване чрез публикуване на интернет страницата на Агенция „Митници“ не осигурява реална възможност за защита в предоставения срок, в частност за лица, установени в друга държава членка. При платформа (маркетплейс) с множество продавачи спирането на достъпа до интернет страницата или до профила причинява колективни вреди на множество правомерно действащи търговци, които не носят отговорност за конкретната обява, както и на потребителите, което допълнително засилва липсата на пропорционалност.
Ж. Прилагане на мерките спрямо услуги, предоставяни извън страната (чл. 99в, ал. 20)
21. Съгласно чл. 99в, ал. 20 задълженията по ал. 3, 4, 8 и 11 се прилагат и когато услугата за публикуване на обяви/съобщения се предоставя от място извън страната, когато регистрацията на домейна или на потребителския профил е чрез лице в друга държава или когато съдържанието се съхранява на сървър извън страната.
22. В този си вид разпоредбата разпростира националния режим и спрямо доставчици, установени в други държави членки, в противоречие с принципа на държавата на произход по чл. 3 от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия и с чл. 56 от ДФЕС, както и с механизма за трансгранично сътрудничество по глава IV от АЦУ. Тя поставя и установените в България доставчици, които подлежат на пряк административен и административнонаказателен контрол, в по-неблагоприятно конкурентно положение спрямо конкурентите им, установени в чужбина, по отношение на които мярката остава на практика неизпълнима.
З. Изключване на отговорността на органите (чл. 99в, ал. 21)
23. Предлаганото изключване на отговорността за претърпени загуби и пропуснати ползи лишава засегнатите лица от ефективно средство за правна защита при неправомерно блокиране и е несъвместимо с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципите на отговорността на държавата за вреди.
И. Административнонаказателни разпоредби (§ 53 – новият чл. 123е)
24. Чл. 123е, ал. 3 предвижда имуществена санкция за лице, което не изпълни задълженията си „по чл. 99в, ал. 3 и ал. 15“. Задължението по чл. 99в, ал. 15 обаче е адресирано до лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, а не до лицата по ал. 3. Тази препратка следва да бъде коригирана.
25. По същество санкция не следва да се налага, когато доставчикът на посредническата услуга отговаря на условията за освобождаване от отговорност по чл. 4 – 6 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или когато бездействието се дължи на сигнал, който не отговаря на изискванията на чл. 16 от Регламента. Налагането на санкция при такива обстоятелства би противоречало пряко на освобождаването от отговорност, предвидено в пряко приложим регламент, и поради предимството на правото на Съюза не би могло да бъде законосъобразно приложено от националните органи или съдилища. Освен това размерът на санкцията следва да може да бъде съобразен с тежестта на деянието, в съответствие с принципа за пропорционалност на наказанията (чл. 49, параграф 3 от Хартата).
III. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО УВЕДОМЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ (TRIS)
26. Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директивата за прозрачност в единния пазар), изисква държавите членки да уведомяват Европейската комисия за проектите на технически регламенти преди тяхното приемане. Определението за „правило за услуги“ в чл. 1, ал. 1, б. „д“ обхваща изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги на информационното общество, и по-специално разпоредби относно доставчиците на услуги, услугите и получателите на услугите. Уведомяването се извършва посредством системата TRIS на Европейския съюз и поставя началото на предвидения в Директивата период на изчакване, през който проектът не може да бъде приет, а Европейската комисия и другите държави членки могат да представят коментари или подробни становища.
27. Приемането на Проекта без провеждане на такава процедура води до неговото противоречие с правото на Съюза, което не може да бъде санирано[1].
28. Доколкото § 37 и § 53 от Проекта съдържат правила за услуги по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, адресирани конкретно до доставчиците на услуги на информационното общество, БЕА настоява Проектът да бъде нотифициран чрез системата TRIS преди внасянето му за приемане, както и да бъде спазен приложимият период на изчакване. Неизпълнението на задължението за нотификация може да направи ненотифицираните разпоредби непротивопоставими на частноправните субекти, като в такъв случай националният съд е длъжен да откаже прилагането им.
IV. ОБОБЩЕНИЕ НА НАШИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
29. Поради изложеното предлагаме от Проекта да отпаднат разпоредбите на § 37 и § 53.
30. В случай че тези разпоредби бъдат запазени, Проектът като цяло следва да бъде подложен на предварителната нотификация и консултация, при спазване на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директивата за прозрачност в единния пазар), като въвеждащ „правило за услуги“ съгласно чл. 1, ал. 1, б. „д“ от Директивата, посредством системата TRIS на Европейския съюз. Следва да бъдат спазени установените в Директивата срокове на изчакване за постъпване на становища от държавите-членки и от Европейската комисия.
31. В случай че § 37 и § 53 все пак бъдат запазени и след нотификация и консултация чрез системата TRIS на Европейския съюз, БЕА предлага те да бъдат приведени в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, като изрично се предвиди, че: (а) Законът за акцизите и данъчните складове се прилага, без да се засяга Регламент (ЕС) 2022/2065 (АЦУ), който има предимство при противоречие; (б) лицето, предоставило услугата за публикуване на обявите/съобщенията, е длъжно да премахне или да блокира достъпа до незаконна обява само когато има действително знание за нарушението; (в) по отношение на сигнали, подадени от трети лица, включително Агенция „Митници“, такова знание възниква само при достатъчно точен и надлежно обоснован сигнал по смисъла на чл. 16 от АЦУ, като общата осведоменост, че услугата може да бъде използвана неправомерно, не е достатъчна; и (г) когато доставчикът получи редовно уведомление от Агенция „Митници“, отговарящо на изискванията на чл. 16 от АЦУ, срокът за отстраняване на обявата/съобщението да е пет работни дни, считано от действителното получаване на уведомлението.
32. Тези изменения не биха въвели национален стандарт, различаващ се от правото на Съюза; напротив, те биха ограничили чл. 99в до това, което Регламент (ЕС) 2022/2065 вече изисква, с което биха отстранили несъответствията, посочени в раздели I и II по-горе. В частност обвързването на премахването с действително знание, придобито чрез сигнал, отговарящ на чл. 16 от Регламента, съответства на условното освобождаване от отговорност по чл. 4 – 6 от АЦУ и на установената практика на Съда на Европейския съюз (дело C-324/09 L’Oréal/eBay; съединени дела C-682/18 и C-683/18 YouTube и Cyando) и премахва общото задължение за наблюдение, забранено от чл. 8 от АЦУ.
33. Да бъдат отстранени и останалите несъответствия с европейската правна рамка, посочени по-горе в настоящото становище.
Оставаме на разположение, в случай че Министерството се нуждае от допълнителни становища или информация.
С уважение,
Николай Бакалов
Председател на Управителния съвет
Българска Е-комерс Асоциация
***
За БЕА
Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.
БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.
Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.
Повече информация за БЕА: https://www.beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europe: https://www.ecommerce-europe.eu/
[1] Вж. решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2023 г., Papier Mettler Italia Srl срещу Ministero della Transizione Ecologica и Ministero dello Sviluppo Economico, преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio, дело C-86/22.
