През 2025 г. 86.5% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място /фиг. 1/, като относителният им дял е нараснал с 4.6 процентни пункта в сравнение с предходната година. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 7.0%.
Фиг. 1 Структура на лицата по честота на използване на интернет
Източник: EK & НСИ
Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и младите хора във възрастовите групи 16 – 24 и 25 – 34 години – съответно 98.2 и 96.9%, както и лицата с висше образование – 96.6%. Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа и през 2025 г. относителният дял на лицата на възраст 65 – 74 години, които сърфират редовно, е 59.7%.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет /фиг. 2/ e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 85.5% от лицата, следван от лаптоп – 34.5%.
Фиг. 2 Относителен дял на лицата, използващи интернет по видове устройства за достъп
Източник: EK & НСИ
През 2025 г. 22.5% от лицата използват приложения с генеративен изкуствен интелект (AI) /Фиг. 3/, като ChatGPT, Copilot, Gemini, BgGPT и др. за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и други данни. Най-активни потребители са младите хора във възрастовата група 16 – 24 години (50.0%) и тези на възраст 25 – 34 години – 36.4%, при едва 3.3% за възрастните хора на 65 – 74 години. При лицата с висше образование относителният дял е 41.2%.
Фиг. 3 Относителен дял на лицата, използващи генеративен изкуствен интелект
Източник: EK & НСИ
През 2025 г. всеки втори българин (51.2%[1]) пазарува онлайн за лични цели /Фиг. 4/, като в сравнение с предходната година относителният дял се е увеличил с 1.4 процентни пункта. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете – съответно 53.4 и 49.0%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са хората на възраст 25 – 34 години (70.8%) и тези на 16 – 24 години – 67.7%. Най-малко пазаруват онлайн възрастните хора между 65 и 74 години – 17.7%.
Фиг. 4 Относителен дял на лицата, които купуват стоки и услуги за лични цели по интернет
Източник: EK & НСИ
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:
- материални стоки – 95.4%[2];
- настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори) – 39.3%;
- транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) – 33.6%;
- билети за културни или други събития – 32.7%;
- абонамент за интернет или мобилна телефонна услуга – 25.0%;
- филми, сериали или спортни събития като стрийминг услуга – 23.1%.
1] Относителният дял се отнася за лицата, които купуват стоки и услуги през последните 12 месеца преди интервюто.
[2] Относителните дялове са изчислени на базата на броя лица, които купуват стоки и услуги през последните три месеца преди интервюто.
________________________________________________________________
Методологични бележки
Изследването за използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата е част от Европейската статистическа програма и се провежда ежегодно в България съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2182 на Европейската комисия. Изследването се финансира съвместно от НСИ и Европейската комисия съгласно подписано споразумение между двете институции. Основната му цел е получаване на надеждни сравними данни, които да отразяват разпространението и използването на ИКТ на национално и европейско ниво.
Обект на изследването са домакинствата и лицата в домакинствата. Единица на наблюдение са всички обикновени домакинства и лицата в тях на възраст от 16 до 74 навършени години, като от 2025 г. в изследването са включени и лицата на възраст от 75 до 89 години. През периода април – юни 2025 г. са анкетирани 4 258 домакинства, избрани на случаен принцип, и 8 421 лица в тези домакинства. Методът на анкетиране е персонално интервю, проведено от анкетьор, служител на НСИ. Анкетната карта за 2025 г. съдържа няколко модула, които събират информация за наличие и използване на интернет в домакинствата и от лицата, електронно правителство, електронна търговия, електронна идентификация, цифровиумения, поверителност и защита на личната информация, както и въпроси, свързани със социално-демографските характеристики на домакинствата и лицата. По време на изследването са събрани данни за три времеви интервала: към момента на интервюто, за последните три месеца преди интервюто и за последните 12 месеца преди интервюто.
Генеративният изкуствен интелект (AI) е инструмент, който може да създава ново съдържание, напр. текст, изображения, програмен код, видеоматериали или други данни, въз основа на наличната информация и моделите, които е научил от съществуващи примери.
