Относно проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.

СТАНОВИЩЕ

от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)

 

Относно проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства („Проектът“)

В качеството на организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза за развитието на електронната търговия в България и обединяваща водещи компании от цялостната еко-система на електронната търговия (платформи за електронни магазини, електронни магазини, услуги за е-комерс, логистика и електронни разплащания) Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) представя своята позиция относно проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и препоръчва да се вземат предвид Европейския съюз и световното разпространение на електронната търговия.

 

Цифровият единен пазар („ЦЕП“) е един от ключовите приоритети на Европейската Комисия, тъй като  Европа има възможности да бъде водеща сила в глобалната цифрова икономика[1]. За да се постигне тази цел, се счита, че подходът на национално ниво на държавите членки е твърде ограничен, което не им позволява да се възползват от всички възможности и да се справят с предизвикателствата, породени от тези промени[2]. Това е причината, поради която на европейско ниво се предлага подходяща рамка; рамка, която може да бъде основа за създаването на ЦЕП.

 

Заслужава да се спомене, че според Европейската комисия разпокъсаността и пречките, които не съществуват на „физическия“ единен пазар, възпират развитието на ЕС[3] в цифровия сектор. Премахването на тези бариери в рамките на Европа би могло да допринесе допълнително с 415 милиарда евро за европейския БВП.[4] ЦЕП е на път да отстрани тези бариери за бизнеса и потребителите.

 

Според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), през 2017 в България делът на интернет потребителите, които са поръчали стоки и услуги по интернет през последните 12 месеца (27%), е сред най-ниските в ЕС (при среден дял за ЕС от 68 %). Броят на лицата, използвали онлайн банкиране, също е особено нисък – 9% от всички потребители на интернет (което съответства на 5% от всички лица)[5].

 

Като се вземе предвид горното, Проектът изглежда не е в съответствие със стратегията за ЦЕП и създава бариери за европейските цифрови дружества като цяло и в частност за българските. Българските дружества, занимаващи се с електронна търговия, са в по-неблагоприятно положение в сравнение с традиционните физически магазини и с международните играчи.

 

Всъщност новата регулация ще важи само за българските електронни магазини, тъй като подобни разпоредби не е възможно да се приложат върху платформи с хиляди продавачи. В този смисъл бихме искали да споменем друго, от което международните търговци се възползват – това, че повечето пратки от трети страни към България се доставят като „подаръци“, за да се избегне плащането на ДДС и / или митнически задължения.

 

Нашата асоциация не препоръчва на българската държава да въвежда определение за „маркетплейс“ в националното си законодателство, тъй като подобно определение би могло да противоречи на определението на европейско равнище. В този смисъл бихме искали да споменем, че новото Предложение за Регламент за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги ще създаде европейската концепция в тази област[6].

 

Като се вземе предвид горното БЕА е на мнение, че предложенията относно електронната търговия следва да бъдат премахнати от Проекта, тъй като ще поставят в неблагоприятно положение българските дружества, осъществяващи електронна търговия в сравнение както с традиционните търговци, така и с международните играчи. В същото време България рискува да създаде правна рамка, която да не съответства на целите на ЦЕП на ЕС, правна рамка, която ще поставя бариери на българските дружества. Нито една друга държава членка не поддържа подобен регистър.

 

БЕА разбира опасенията и мотивите на българските власти, но целите на новото законодателно предложение могат да бъдат постигнати чрез действащото законодателство, както се случва за традиционните търговци. Бихме се радвали да съдействаме и споделим опита си в установяване на всякакви действия на он-лайн предприятията, които будят тревога в българските институции.

 

Като цяло, общото ни мнение е, че се затруднява допълнително предприемаческата дейност в България без да е ясно до колко това ще окаже желаното влияние за намаляване на сивия сектор.

 

  • 29 Чл. 52л. (1) – на практика задължава всеки онлайн търговец да ползва услугите на фирмите издаващи квалифициран електронен подпис.  И го прави непреодолимо условие за развиване на електронен бизнес. Също така въпросното подписване на практика не работи при повечето от съвременните браузъри и операционни системи, което го прави доста непрактично. На практика е неизползваем под OSX или Linux, което задлъжава ползвателите да използват Windows. Смятаме, че е необходима и алтернативна процедура за добавяне на магазин в този списък.
  • 65 – в списъка на електронните магазини, който до колкото разбираме е публичен, са включени срванително чувствителни лични данни, като адрес, телефон и трите имена на физически лица. На практика в случая с физически лица, а и с малки фирми това са домашни адреси и телефони, чието публикуване излага на определен риск хората упражняващи тази дейност. Като цяло включването на тези данни, според нас, напълно противоречи на философията за защита на личните данни. От друга страна има законово изискване да се публикуват такива данни за контакт на самите сайтове и не виждаме нуждата да се излага такъв систематизиран списък с имена, адреси и телефони на собственици на магазини публично.

 

Това събиране и личните данни трябва да са в съответствие с разпоредбите на Регламент 2016/679 на ЕС – Общ регламент за защита на данните. Във всеки случай, органът разполага с инструментите за получаване на такава информация в съответствие със съществуващите закони.

 

БЕА е доверен партньор за диалог и има възможност да сподели опита на нейните членове по цифровите въпроси.

 

С уважение,

 

Жанет Найденова
Председател на Управителния съвет

Българската Е-комерс Асоциация

 

[1] СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ, Стратегия за цифров единен пазар за Европа, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=COM:2015:192:FIN&qid=1533731156274&from=EN

[2] Idem

[3] Idem

[4] Позоваванията за фактическата информация, представена в настоящия документ, са посочени в придружаващия работен документ на службите на Комисията „Стратегия за цифровия единен пазар за Европа — анализ и данни“ [SWD(2015) 100]. Този документ съдържа също така по-подробна информация относно естеството на разгледаните предизвикателства и данни в подкрепа на стратегията.

[5] http://ec.europa.eu/information_society/newsroom/image/document/2018-20/bg-desi_2018-country-profile-lang_4AA75D95-A1C8-8688-2FEE98B6EE01186C_52355.pdf

[6] https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/initiatives/ares-2017-5222469_bg