Електронна търговия[1]
През 2024 г. 16.2% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет /Фиг. 1/, а реализираният оборот от електронна търговия[1] възлиза на 7.6% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които са осъществили уебпродажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 11.6%, а на използвалите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като Booking.com, TimoCom, eBay, Amazon, Alibaba, eMAG, Glovo, Takeaway, Pop Up и други – 7.1%. Електронни продажби чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) са извършили 1.9% от предприятията.
От предприятията, които осъществяват уебпродажби, 97.0% продават стоки и услуги на клиенти от България, 37.7% – на клиенти от държави – членки на ЕС, а 21.4% имат клиенти от други държави.
За петгодишен период (2020 – 2024 г.) относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил с 4.4 процентни пункта.
Фиг. 1 Относителен дял на предприятията, които продават стоки и услуги по интернет, по големина на предприятията
Източник: EK & НСИ
Изкуствен интелект (AI)
Предприятията, които през 2025 г. използват технологии с изкуствен интелект /Фиг. 2/, са 8.5%, като относителният им дял се е увеличил с 2.0 процентни пункта в сравнение с предходната година. Най-разпространено е използването на тези технологии сред фирмите с 250 и повече заети лица – 26.2%.
Фиг. 2 Относителен дял на предприятията, които използват технологии с изкуствен интелект, по големина на предприятията

Източник: EK & НСИ
Най-често прилагат технологии с изкуствен интелект фирмите от сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (42.0%), следвани от сектор „Професионални дейности и научни изследвания“ – 26.4%. Най-малко предприятия използват изкуствен интелект в сектор „Строителство“ – 3.0%.
Технологиите с изкуствен интелект /Фиг. 3/, които най-много предприятия са внедрили в дейността си, са тези за извършване на анализ на писмен език (58.1%[2]), следвани от:
- технологии за генериране на изображения, видеоматериали, звук – 52.9%;
- технологии за автоматизиране на работни процеси или съдействие при вземането на решения – 44.0%;
- технологии за генериране на писмена или устна реч – 37.7%;
- технологии за преобразуване на устна реч в машинночетим формат – 31.2%;
- технологии за идентифициране на предмети или лица – 28.1%;
- технологии за машинно самообучение за анализ на данни – 26.5%.
Основните цели, за които предприятията използват технологии с изкуствен интелект, са свързани с маркетинг и продажби (36.1%) и организация на бизнес административни процеси и управление – 32.5%.
Фиг. 3 Относителен дял на предприятията, които използват технологии с изкуствен интелект, по големина цели на използване

Източник: EK & НСИ
От предприятията, които не използват технологии с изкуствен интелект, 5.6% посочват, че са обмисляли въвеждането им в работните си процеси. Основна пречка пред по-голямата част от тях (72.7%[3]) е липсата на подходящи експертни познания в тази област, а за 55.7% разходите са твърде високи. При 51.8% има несъвместимост със съществуващите системи, оборудване и софтуер, докато 50.3% са притеснени от липсата на яснота относно правните последици.
Използване и анализ на данни
През 2025 г. 26.6% от предприятията използват софтуер за управление на ресурсите (ERP). По-малък е делът на фирмите, които разполагат с приложение за управление на връзките с клиенти (CRM) – 11.9%, както и на използващите софтуер за бизнес разузнаване (BI) – 6.8%.
Повече от една четвърт (27.1%) от фирмите извършват анализ на данни, като при предприятията с 250 и повече заети лица относителният дял е 63.4%. Предприятията, които предпочитат данните да се анализират от собствени служители, са 22.5%, а при 9.4% дейността е възложена на друга фирма или организация.
Източниците на данни за анализ, които използват предприятията, са:
- записи на трансакции като данни за продажбите и плащанията – 76.6%[1];
- данни за клиентите като покупки, местоположение, предпочитания, отзиви, търсения – 57.6%;
- свободно достъпни данни от държавни институции – 45.4%;
- данни от социални медии – 37.2%;
- уебданни – 34.1%;
- данни за местоположението от използването на преносими устройства или превозни средства – 32.2%;
- данни от интелигентни (смарт) устройства или датчици – 18.4%;
- спътникови данни – 13.1%.
[1] Данните за електронната търговия от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии в предприятията през 2025 г., се отнасят за предходната календарна година.
[2] Относителните дялове са изчислени на база брой предприятия, които използват технологии с изкуствен интелект.
[3] Относителните дялове са изчислени на база брой предприятия, които са обмисляли използването на технологии с изкуствен интелект.
___________________________________________
Методологични бележки
Изследването за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в предприятията е част от Европейската статистическа програма и се провежда ежегодно в България съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1883 на Европейската комисия. Изследването се финансира съвместно от НСИ и Европейската комисия съгласно подписано споразумение между двете институции. Основната му цел е получаването на надеждни сравними данни, които да отразяват разпространението и използването на ИКТ на национално и европейско ниво. Наблюдението е репрезентативно, като се използва стратифицирана случайна извадка от предприятия от нефинансовия сектор с 10 и повече заети лица. Методът на анкетиране е онлайн въпросник, за попълването на който предприятията получават покана по електронната поща. Анкетната карта за 2025 г. съдържа няколко модула, чрез които се събира информация за наличието на достъп до интернет в предприятията, електронна търговия, използване и анализ на данни, използване на компютърни услуги в облак, изкуствен интелект, ИКТ и околната среда и други.
Електронна търговия чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) се осъществява чрез съобщения в стандартизиран или договорен формат, позволяващ тяхната автоматизирана обработка (напр. EDIFACT, UBL, XML). Обикновено електронната търговия чрез съобщения от тип EDI се осъществява между предприятия.
Изкуствен интелект (AI, Artificial Intelligence) се отнася до системи, които използват технологии като: извличане на информация от текст, компютърно зрение, разпознаване на реч, генериране на естествен език, машинно самообучение и задълбочено машинно учене за събиране, използване и/или произвеждане на данни за изготвяне на прогнози, препоръки или решения с различна степен на автономност.
ERP (Enterprise Resource Planning) е софтуер, който се използва за управление на ресурсите на предприятието чрез обмен на информация между различните функционални области (напр. счетоводство, планиране, производство, маркетинг и други).
CRM (Customer Relationship Management) представлява софтуер за управление и улесняване на комуникацията с клиенти, анализ на информацията за клиенти за маркетингови цели, проследяване на интересите и навиците им за покупки.
BI (Business Intelligence) представлява софтуер за извличане, преобразуване и анализиране на данни и информация от различни източници (външни и вътрешни) и представянето им във вид на аналитични отчети, графики, диаграми, карти с цел предоставяне на подробна информация за взимането на решения и стратегическо планиране.
Електронна търговия чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) се осъществява чрез съобщения в стандартизиран или договорен формат, позволяващ тяхната автоматизирана обработка (напр. EDIFACT, UBL, XML). Обикновено електронната търговия чрез съобщения от тип EDI се осъществява между предприятия.


