Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)
София, Студентски град
бул. Акад. Борис Стефанов 35, South Mall, ет. 2
www.beabg.com
Лице за контакт:
Жанет Найденова
Изпълнителен директор на Българска Е-комерс Асоциация
GSM: 0888 616 498
e-mail: info@beabg.com
Изх. № 2026-05-01/26.05.2026 г. Вх. № ПГ-52-606-01-11/27.05.2026 г.
ДО
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
Г-н Константин Проданов
Председател на Временната комисия по бюджет и финанси при 52 Народно събрание
СТАНОВИЩЕ
от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)
| ОТНОСНО: | Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 52-654-01-36/11/05/2026 („Законопроектът“) |
Уважаеми дами и господа народни представители,
Молим да приемете настоящото становище от Българската Е-комерс Асоциация („БЕА“) относно внесения от група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите № 52-654-01-36/11/05/2026.
Съгласно чл. 19, ал. (1) от Конституцията на Република България „Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.“
Вече над 30 години страната ни се развива в условията на пазарна икономика, при която цените на стоките и услугите се определят свободно от търсенето и предлагането, в условията на свободна конкуренция.
Нещо повече, българският пазар на стоки и услуги не е изолиран. Той е част от вътрешния пазар на Европейския съюз, част от който е и Дигиталният единен пазар, който е обект на хармонизирана пазарна регулация на ниво ЕС. В никой друг бранш свързаността на българския пазар с този на Съюза като цяло не е толкова ясна и добре изразена, както в областта на онлайн търговията.
Ежедневно българите купуват милиони стоки и услуги от онлайн търговци, разположени на цялата територия на Съюза.
Нашето принципно становище е, че в една работеща пазарна икономика, при липса на пречки пред ефективната конкуренция, цените на стоките и услугите следва да се определят на пазарен принцип, а не от държавата.
Законопроектът продължава действието на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като налага способ на ценообразуване, който е напълно несъобразен с онлайн търговията и с факта, че тази търговия се извършва в огромен процент на презгранична основа особено що се касае до нехранителни стоки.
Със Законопроекта се създават пречки пред функционирането на Дигиталния единен пазар на ЕС – област, която е предмет на цялостна уредба на ниво ЕС и на изискване за максимална хармонизация. Така, той може да доведе до фрагментиране на единния пазар. Такава фрагментация допълнително би била влошена от практиката на търговците на дребно от извън ЕС да не се съобразяват с регулациите в ЕС и с тези на национално ниво. Тази практика може да засегне еднаквите условия на конкуренцията на пазара.
По-конкретно, Законопроектът не е съобразен с обстоятелството, че цените при онлайн търговията са изключително прозрачни и се изменят в реално време, нерядко десетки пъти на ден, в отговор на пазарни фактори, с цел онлайн търговците да предоставят най-добри условия на клиентите.
Този начин на ценообразуване в онлайн търговията е корено различен от начина на ценообразуване от който очевидно изхожда Законопроектът. Той презюмира, че цената се формира само на база разходи + надценка и е статична. В онлайн търговията, където конкуренцията е изключително ускорена, презгранична и изострена, основа на ценообразуването са основно различни пазарни, а не разходни фактори.
Като по същество прави този начин на ценообразуване незаконосъобразен, Законопроектът лишава онлайн търговците – от България и от ЕС – от възможността им да прилагат утвърден в целия ЕС бизнес модел, който е напълно законосъобразен и регулиран от правото на Съюза.
Съгласно Законопроекта:
„Чл. 68н. (1) Забранява се увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.
(2) За увеличение по ал. 1 се приема всяко повишаване на крайната продажна цена на стока или услуга спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в сравним предходен период.
(3) При установяване на увеличение по ал. 2 контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата по увеличението, а търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост, като приложи информация и доказателства за начина на определяне на цената на стоката или услугата преди увеличението, всички елементи, които я формират и тяхното стойностно изражение и всички елементи и стойностното им изражение на повишената цена.
(4) В случай, че търговецът не изпълни задълженията си по ал. 3, в определения срок, то се приема, че увеличението на цената е необосновано.
(5) Увеличението е икономически обосновано, когато е в пряка и съразмерна причинна връзка с един или повече обективни икономически фактори.
(6) Обективни икономически фактори са:
1. увеличение на доставни или производствени разходи;
2. увеличение на разходите за труд;
3. промени в цените на енергия, горива или суровини;
4. промени в данъци, такси или други публични задължения;
5. промени във валутни курсове или външни икономически условия;
6. други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.
(7) Обосноваността по ал. 4 се преценява чрез съпоставка между увеличението на цената и въздействието на факторите по ал. 5 върху разходите или икономическата дейност на търговеца.
(8) Редът и начинът за извършване на преценката по ал. 7, както и определянето на сравним предходен период, се определят с методика, приета с акт на министерския съвет.”
В условия на онлайн ценообразуване, когато цената на стоката може да бъде променена няколко пъти в рамките на едно денонощие, няма как онлайн търговецът да докаже увеличение на доставни или производствени разходи; увеличение на разходите за труд; промени в цените на енергия, горива или суровини; промени в данъци, такси или други публични задължения; промени във валутни курсове или външни икономически условия; други фактори извън контрола на търговеца.
Факторите, които влияят на онлайн цената са напълно различни спрямо изброените – както се посочи, конкурентна цена, алгоритмична оценка в реално време на предлагане и т.н.
Това поставя онлайн търговците пред избор – да изоставят възприетият от тях бизнес модел или да бъдат поставени под постоянна угроза да не могат да докажат обективна обоснованост на техните ценови движения, тъй като очевидно при онлайн модела на ускорена конкуренция, при неколкократна промяна на цената, няма как да обосноват съразмерни увеличения (или намаления) на разходни елементи. Този закон може потенциално да засегне и клиентите. Настоящата среда в електронната търговия е силно конкурентна, като множество местни, регионални и международни търговци предлагат конкурентни оферти и услуги. Такава ограничителна мярка може да ограничи ефективната конкуренция на база цени.
В тази връзка, следва да се обърне внимание, че дейността на онлайн търговците като цяло (включително когато предлагат стоки) е предмет на Директивата на ЕС относно услугите на вътрешния пазар[1], която изисква предварително уведомяване на Европейската комисия преди налагането “фиксирани минимални и/или максимални тарифи, с които доставчикът трябва да се съобразява” (чл. 15, ал. 2, б. „ж“ от Директивата). Такова уведомяване изисква и Директивата за прозрачност в единния пазар[2] доколкото по отношение на доставчиците на услуги на информационното общество (каквито са онлайн търговците) Законопроектът съдържа „правило за услуги“, което съгласно чл. 1, ал. 1, б. „д“ от Директивата „означава изискване от общ характер, свързано с предприемането и упражняването на дейности за услуги според значението на буква б), и по-специално разпоредби относно доставчиците на услуги, услугите и получателите на услугите“. Уведомлението следва да бъде извършено посредством системата TRIS на Европейския съюз[3], като след уведомлението Директивата предвижда задължителен период на изчакване, с възможност за становища на Европейската комисия, другите държави-членки и заинтересованите лица.
Приемането на Законопроекта без провеждане на такава процедура води до неговото противоречие с правото на Съюза, което не може да бъде санирано[4].
В конкретния случай, не намираме нотификация на Законопроекта в базата TRIS на Европейския съюз. Неговото приемане преди извършване на такава нотификация и изчакване на сроковете по чл. 5 и сл. от Директивата води до пряко нарушение на правото на ЕС.
Най-общо, видно е от нормите на Законопроекта, че те като цяло са адресирани към търговци на дребно с физически обекти и не отчитат спецификите на онлайн търговията.
При това положение и предвид изложените специфики на онлайн търговията, които не са отчетени при неговото изготвяне, както и предвид непроведената процедура по нотификация, изисквана по силата на правото на ЕС, считаме, че в случай че Законопроектът бъде приет сега, то като минимум от действието му следва да бъдат изключени доставчиците на услуги на информационното общество по отношение на извършваните от тях дистанционни продажби по смисъла на чл. 45, вр. § 13, т. 34 от Закона за защита на потребителите.
С уважение,
Николай Бакалов
Председател
Българската Е-комерс Асоциация
***
За БЕА
Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.
БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.
Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.
Повече информация за БЕА: https://www.beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europe: https://www.ecommerce-europe.eu/
[1] Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар
[2] Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество
[3] Вижте https://technical-regulation-information-system.ec.europa.eu/bg/home
[4] Вижте Решение на Съда (трети състав) от 21 декември 2023 г. Papier Mettler Italia Srl срещу Ministero della Transizione Ecologica и Ministero dello Sviluppo Economico. Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio,.Дело C-86/22.
