Изх. № 2021-09-2/03.09.2021 г.

ДО

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Министър – председател

Г-н Стефан Янев

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА

Министър на икономиката

Г-н Кирил Петков

СТАНОВИЩЕ

от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)

ОТНОСНО:Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА,

В качеството на организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза за развитието на електронната търговия в България и обединяваща водещи компании от цялостната еко-система на електронната търговия (платформи за електронни магазини, електронни магазини, услуги за е-комерс, логистика и електронни разплащания) Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) представя своята позиция относно публикувания на страницата за обществени консултации Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, имплементиращ Директива (ЕС) 2019/2161 („Директивата“):

Текст/ТемаПредложение
Задължителна пред-договорна информация, предоставяна от онлайн места за търговия
„§ 4. Създава се чл. 47а: Чл. 47а (1). Преди потребителят да бъде обвързан от договор от разстояние или от предложение за сключване на договор чрез онлайн място за търговия, доставчикът на онлайн мястото за търговия предоставя на  потребителя по ясен и разбираем начин и във форма, която е съобразена със средството за комуникация от разстояние, следната допълнителна информация относно: 1. основните параметри, определящи класирането на направените предложения на потребителите в отговор на тяхното търсене, както и тяхната относителна тежест в сравнение с други параметри. Информацията се предоставя в специален раздел на онлайн интерфейса, до който има пряк и лесен достъп от страницата, на която са представени предложенията;“ „§ 14. В чл. 68е се правят следните изменения и допълнения:… 2. Създава се нова ал. 5: „(5) Когато на потребителите е предоставена възможност да търсят продукти, които се предлагат от различни търговци или от потребители въз основа на търсене под формата на ключова дума, фраза или други въведени данни, независимо от мястото, на което се сключват сделките, общата информация относно основните параметри, определящи класирането на продуктите, предоставени на потребителя в отговор на търсенето, както и тяхната относителна тежест в сравнение с други параметри, се счита за съществена. Тази информация се предоставя на потребителите в отделен раздел на онлайн интерфейса, до който потребителите имат пряк и лесен достъп от страницата, на която са предоставени резултатите от търсенето.“.Съгласно параграф 23 от преамбюла на Директивата „От търговците не следва да се изисква да разкриват подробното функциониране на техните механизми за класиране, включително алгоритмите. Търговците следва да предоставят общо описание на основните параметри, определящи класирането, в което се обясняват основните параметри по подразбиране, използвани от търговеца, и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри, но това описание не е необходимо да бъде представяно по персонализиран начин за всяка отделна заявка за търсене“. В предложения съгласно параграф 4 текст на чл. 47а, ал. 1, т. 1 липсва посочването, че се дължи само обща информация, а по отношение на параметрите на класирането е посочено, че следва да се разкрие тяхната относителна тежест. Считаме, че така текстът не създава яснота, относно това, че следва да се предостави само обща информация, която не разкрива алгоритъма на класиране, който обичайно е търговска тайна. Използването на фразата „относителна тежест“ навежда в посока на цифрово изражение на значението на основните параметри на класирането, което е именно в основата на самия алгоритъм на класиране и създава риск от доставчиците на онлайн места за търговия да бъде изисквано да разкриват подробното функциониране на техните механизми за класиране, включително алгоритмите. Ето защо предлагаме в началото на текста на чл. 47а, ал. 1, т. 1 да бъде добавено „Обща описание на …“, а фразата „относителна тежест“ да бъде заменена с използваната в официалния текст на Директивата на български език фраза „относителна важност[1]“ – т.е. описателно разкриване на важността на всеки от основните параметри спрямо останалите, без да се разкрива цифрово неговата относителна тежест в алгоритъма на класиране. В параграф 14, по отношение на новата ал. 5 на чл. 68е, следва също фразата „относителна тежест“ да бъде заменена с „относителна важност“. Освен това в същия текст е допусната техническа грешка – думата „предоставени“ следва да се коригира на „представени“, както е съгласно Директивата.
Означаване на цените
§ 10. В чл. 64 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думата „старата“ се заменя с „предишната“. 2. В т. 2 думите „стара цена“ се заменят с „предишна цена“. 3. В т. 3 думите „старата цена“ се заменят с „предишната цена“. § 11. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „старата“ се заменя с „предишната“. 2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Предишна цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената.“. 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) За стоки, чието качество подлежи на бързо разваляне, или които имат кратък срок на годност, или които се предлагат на пазара за период по-кратък от 30 дни, срокът по ал. 2 е не по-кратък от 7 дни преди датата на намалението на цената. (5) При прогресивно намаление на цената, предишната цена  е цената без намаление, преди първото намаление на цената.“.Подкрепяме предложеното изменение, като далеч по-адекватно от сегашното положение свързано със задължение за едномесечно предлагане на една и съща цена преди началото на намалението. То не отговаря на динамичното ценообразуване в съвременния контекст и особено в онлайн търговията, където се извършва незабавна (често ежедневна) ценова реакция при промяна на цените на конкурентите. Досегашното положение на „замразяване“ на цената в продължение на поне един месец лишаваше потребителите от възможността да се ползват от активната конкуренция между търговците в резултат на бърза ценова реакция. Същевременно, отбелязваме, че търговците често поддържат различни цени в различни търговски обекти или в различни канали на търговия. Това е обусловено от различните характеристики и условия на конкуренция в тези канали. С цел избягване на съмнение в такива случаи, предлагаме в изменения текст на чл. 65, ал. 2 да се добави в края фразата „в същия търговски обект, уебсайт или приложение“. Посоченото изменение касае Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите. В тази връзка, считаме че е удачно, с това изменение да се реши и друг дългогодишен проблем, който стои пред търговците в страната – а именно изискването за обозначаването на цената за единица мярка по отношение на стоки, за които това не е от значение за икономическото решение на потребителите – например, козметика (шампоани, сапуни, балсами), перилни и почистващи препарати, готови изделия и уреди и др. нехранителни стоки. Тези продукти обичайно не се купуват алтернативно в насипно състояние или на единица мярка (както е при храните), за да е от значение тяхната цена на единица мярка за избора на потребителите. Директива 98/6/ЕО в чл. 5, ал. 1 допуска „1.   Държавите-членки могат да освободят от задължението да се посочва цената за единица мярка на стоките, за които подобно посочване не е подходящо поради естеството или целта на стоката или би могло да доведе до объркване.“ Такова освобождаване към момента в българското законодателство не е налице и съответно има правна несигурност относно това дали трябва да се означава цената на единица мярка за стоки, за които очевидно такова означаване е без значение за потребителите. Затова предлагаме, с изменението да се реши този проблем в няколко варианта (напр. като нов член 23а на ЗЗП). Вариант 1: да се добави текст идентичен на текста на чл. 5, ал. 1 от Директива 98/6/ЕО „Задължението да се посочва цената за единица мярка не се прилага за стоките, за които подобно посочване не е подходящо поради естеството или целта на стоката или би могло да доведе до объркване“. Вариант 2: да се изключи задължението за означаване на цената на единица мярка за нехранителните стоки. Вариант 3: да се изключи задължението за означаване на цената на единица мярка за нехранителните стоки, с изключение на видовете съгласно списък, подлежащ на утвърждаване със заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите (както това допуска чл. 5, ал. 2 от Директива 98/6/ЕО)
Представяне на потребителски отзиви
§ 14. В чл. 68е се правят следните изменения и допълнения: … 3. Създават се ал. 6 и 7: … (7) Когато търговец предоставя достъп до потребителски отзиви за продукт, по смисъла на чл. 68б, ал. 2, той предоставя информация за начина на извършване на проверка за автентичността на потребителските отзиви и предоставя ясна информация на потребителите за начина на обработване на потребителските отзиви, като посочва дали са публикувани всички отзиви, дали са положителни или отрицателни, дали са били обект на спонсорство или са повлияни от договорно отношение с търговец. Информацията, позволяваща да се установи дали и как търговецът гарантира, че публикуваните отзиви за продукт са на потребители, които действително са използвали или закупили продукта, се счита за съществена.“. … § 15. В чл. 68ж се създават т. 24 – 27: „24. да се предоставят резултати от търсене в отговор на онлайн търсене на потребител без ясно уведомяване на потребителя за всяка платена реклама или за всяко плащане, извършено с цел да се постигне по-добро класиране на продукти в резултатите от търсенето; … 26. да се твърди, че отзивите за продукт са изпратени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта без да бъдат предприети разумни и пропорционални мерки за проверка, че отзивите са направени от тези потребители; 27. да се предоставят фалшиви потребителски отзиви или препоръки, или да се възлага на друго физическо или юридическо лице да предоставя фалшиви отзиви или препоръки на потребители, или да се преправят отзиви на потребители или обществени препоръки с цел насърчаване продажбата на продуктите.“.Нашето разбиране е, че предвиденият текст на чл. 68е, ал. 7 е базиран, не на специфично изискване на Директивата, а на текста на параграф 47 от преамбюла на Директивата. Същевременно, следва да се обърне внимание, че параграф 47 има две хипотези – (1) предоставяне на информация дали търговецът прилага процеси или процедури, с които се гарантира, че публикуваните отзиви са от потребители, които действително са използвали или закупили продуктите, и (2) ако прилага такива процеси и процедури – предоставяне на информация за начина, по който се извършват проверките. Нещо повече, посочената в чл. 68ж, т. 26 нелоялна търговска практика касае само хипотезата, в която търговецът е информирал потребителя, че отзивите за продукт са изпратени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без да бъдат предприети разумни и пропорционални мерки за проверка, че отзивите са направени от тези потребители. Аналогично, съгласно второто изречение на предложения чл. 68е, ал. 7 е ясно, че за съществена е обявена на първо място информацията дали търговецът извършва такава проверка – тоест напълно възможна е хипотеза, в която търговецът не извършва такава проверка, но за това той е длъжен да информира потребителя. Предложеният текст на чл. 68е, ал. 7, първо изречение, по същество изключва първата хипотеза на параграф 47 от преамбюла на Директивата, а именно възможността търговецът да не ограничава възможността за въвеждане на отзиви само до потребителите, закупили от него въпросния продукт. Примери за такъв подход са много сайтове, които допускат подобни отзиви от нерегистрирани потребители, по множество причини. В тези случаи, би трябвало да е достатъчно търговецът ясно да информира за това потребителите и съответно да не носи задължение за проверка дали потребители, въвели своите отзиви, действително са използвали или закупили продукта. Ето защо считаме, че това изречение следва да се коригира в следния смисъл „(7) Когато търговец предоставя достъп до потребителски отзиви за продукт, по смисъла на чл. 68б, ал. 3, той предоставя информация дали търговецът гарантира, че публикуваните отзиви за продукт са на потребители, които действително са използвали или закупили продукта и ако гарантира – …
Санкции
Чл. 190н (1) При извършено „широко разпространено нарушение“ или „широко разпространено нарушение със съюзно измерение“, установено от Комисията за защита на потребителите, при осъществяване на мерки за прилагане на законодателството за защита на потребителите в рамките на координирани действия, предприети от компетентните органи на държавите-членки на ЕС съгласно чл. 21 на Регламент (ЕС) 2017/2394, председателят на Комисията за защита на потребителите налага на едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер от 0,5% до 4% от реализираният от тях оборот през предходната финансова година във всяка една от държавите-членки, участващи в координираното действие за: 1. нарушение на разпоредбите на чл. 68в – 68к относно прилагането на нелоялни търговски практики; 2. нарушение на разпоредбите на чл. 16, чл. 19, ал. 2, чл. 20, ал. 1, чл. 21, чл. 23 и чл. 65 относно обозначаване цените на стоките; 3. нарушение на разпоредбите на чл. 4, чл. 47, ал. 1-3, ал. 5-7, чл. 47а, чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 52, ал. 4, чл. 54, ал. 1 и 2, чл. 55, ал. 3, чл. 58, ал. 1, чл. 62, ал. 1, чл. 62а, чл. 62б, чл. 62в, чл. 62г, ал. 2, чл. 62д; 4. продължаващо прилагане от търговец на клауза, включена в договор с общи условия с потребители, която е обявена с влязло в сила решение на съда за неравноправна по смисъла на чл. 143 – 147. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, 3 и 4, когато няма информация за оборота, реализиран от търговеца през предходната финансова година във всяка една от държавите-членки, участващи в координираното действие, се налага имуществена санкция в размер от 200 000 до 3 920 000 лв.”  Считаме, че предложеният текст, следва да бъде коригиран в следните отношения: 1. Директивата не предвижда минимален размер на налаганите санкции в случаите на такива нарушения. При един търговец на дребно или едро, оборотът често се формира от множество продукти, като продуктите, евентуално засегнати от нарушението могат да съставляват съвсем незначителна част от този оборот. С предвидения минимален размер на санкцията се създава възможност за налагане на прекомерни санкции, които не отговарят на изискването да са пропорционални на нарушението, въведено във всички санкционни разпоредби на Директивата. Предвиденият минимален размер на санкциите следва да отпадне. 2. Налагането на санкции е една от възможните координирани правоприлагащи мерки по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, като тяхното налагане не е предвидено да е автоматично, а само „когато е целесъобразно“, като в ал. 1 са изброени случаите, когато прилаганите мерки са особено подходящи. От текста на предложения чл. 190н, ал. 1, се създава впечатлението, че такава преценка за целесъобразност от страна на председателя на КЗП не се изисква. Това противоречи на Регламент (ЕС) 2017/2394. 3. Особено тревожно е предвиденото, че основа за определяне на санкцията е „реализираният от тях оборот през предходната финансова година във всяка една от държавите-членки, участващи в координираното действие“. ЗЗП съдържа нормите на националното законодателство на България въвеждащи нормите на правото на ЕС в областта на защита на потребителите. Такива са всички норми, цитирани в чл. 190н, ал. 1 – т.е. норми на българското законодателство и съответно на председателя на ЗЗП е дадено правомощие за налагане на санкция, когато посредством „широко разпространено нарушение“ или „широко разпространено нарушение със съюзно измерение“ се нарушават норми на българското законодателство, имплементиращи европейски норми. При това положение, необяснимо е използването като основа за определяне на размера на санкциите на оборота на търговеца в други държави-членки, а не в България. Чл. 21 от Регламента предвижда че органите (мн.ч.) налагат (мн.ч.) санкции – т.е. възможна е хипотеза в която няколко органи за защита на потребителите, от няколко държави, могат да наложат санкции за едно и също „широко разпространено нарушение“ или „широко разпространено нарушение със съюзно измерение“, реализиращо съответно нарушение на техните съответни национални норми, имплементиращи правото на ЕС в тази област. Ако се приеме предложеният подход, всеки от тях да наложи санкции в размер до 4% от оборота на търговеца във всички държави членки, участващи в координираното действие, то при 27 държави-членки максималната санкция би могла да достигне над 100% от оборота на търговеца. Очевидно подобен резултат е не само абсурден – като ефект, той би противоречал и на принципа за едно и също нарушение, да не се налага повече от едно наказание. Считаме, че за цитираните в чл. 190н, ал. 1 нарушения, въз основа на цитираните български имплементиращи норми, председателят на КЗП следва да може да налага само санкции, базирани на оборота на търговеца в България. Това има предвид и Директивата, която посочва, че санкциите трябва да се базират на оборота в „съответната държава членка“.

БЕА е доверен партньор за диалог и има възможност да сподели опита на нейните членове по цифровите въпроси и електронната търговия.

С уважение,

Жанет Найденова
Председател на Управителния съвет
Българската Е-комерс Асоциация

***

За БЕА

Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.

БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.

Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.  

Повече информация за БЕА: https://www.beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europe: https://www.ecommerce-europe.eu/


[1] В английския текст на Директивата също е използвана фразата “relative importance”, а не “relative weight”.

Share this post