Какво имаме в България – електронна търговия или онлайн поръчка?

Въпреки „бума“ на поръчките през интернет, у нас все още електронната търговия е по-скоро етикет, зад който стои аналогово мислене. Все още над 60% от поръчките са с наложен платеж. Това стана ясно от изказванията на участниците в Общото събрание на Българската асоциация за електронна търговия (BEA).

Задаваме си логичния въпрос – защо? Веригата, на пръв поглед не е дълга и включва търговецът – платежния гейтуей и клиента. Къде са дефицитите? Потребителите ли нямат достатъчно дигитални умения или търговците не предлагат модерни платежни методи? А може би – проблемът е другаде. Удобно загърнат в гънките на нормативната уредба, регулацията и институциите, въвлечени в процеса.  

Очевидно е, че зад слабото проникване на дигиталните плащания у нас стои комплекс от причини. На пръв поглед, сякаш част от потребителите са  резервирани и нямат доверие на платформите и сайтовете за електронна търговия. Вместо да се разплащат електронно (с банкови карти, чрез банков превод или с нашумялата напоследък услуга иницииране на плащане), те предпочитат да заплатят поръчаните онлайн стоки при получаването им. Но да не виним клиентите, при положение, че и много търговци предлагат „преглед“ преди плащане, което неминуемо тласка потребителите към наложен платеж. Макар че този подход е много  разпространен, минусите както за куриерските компании, така и за търговците не са малко. Между 7 и 20 на сто от поръчките са непотърсени или с грешен адрес. А това генерира разходи. Редица големи електронни магазини предлагат на клиентите си да изпробват закупените дрехи или обувки в комфорта на дома си, а не в офиса на куриера. И ако по някаква причина техните очаквания са различни, да върнат стоката и то в период от 30 дни. Парите се връщат веднага, щом артикулите бъдат предадени на куриера, или най-късно до 10 дни от връщането на стоката – в зависимост от условията на търговеца. Така или иначе, обаче отсъстват стимули към клиентите да се разплащат дигитално – например отстъпки или кеш-бек. И тук топката е в игралното поле на търговците и платформите за електронни пари.

Според Любомир Русанов от SuperHosting.BG сериозен недостатък на дигиталните плащания у нас е, че клиентът бива прехвърлен към трета страна  – страницата на платежния оператор, а това е неудобно. Филип Мутафис, инвеститор във финтех компанията Paysera, допълни, че  повечето финансови институции предлагат картови разплащания през системата на националния оператор на технологичната платежна инфраструктура у нас, което има известни ограничения.

Плащанията през интернет са по-удобни и по-сигурни от тегленето на пари от банкомат, коментираха още онлайн търговците. Те предупредиха, че кражбата на банкови данни става най-често при теглене от банкомати. В ход е нова схема, при която нищо неподозиращият потребител бива заснет с високочувствителна камера от разстояние. При дигиталните разплащания, клиентът има защита от една страна от обслужващата го финансова институция, а от друга – от сайта за електронна търговия.