Изх. № 2021-001/18.02.2021 г.
ДО:
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАСИТЕ
Министър на финансите
Г-н Кирил Ананиев
ДО:
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
Изпълнителен директор
Г-жа Галя Димитрова
СТАНОВИЩЕ от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)
| ОТНОСНО: | Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин |
В качеството на организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза за развитието на електронната търговия в България и обединяваща водещи компании от цялостната еко-система на електронната търговия (платформи за електронни магазини, електронни магазини, услуги за е-комерс, логистика и електронни разплащания) Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) представя своята позиция относно публикувания на страницата за обществени консултации Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ПРОЕКТ):
- ПРОЕКТЪТ създава бариери за излаз на българските дружества, занимаващи се с електронна търговия на международните пазари и административна тежест за работа дори на българския пазар в сравнение с чуждестранните фирми, продаващи онлайн на българския пазар. Българските дружества, занимаващи се с електронна търговия, са в по-неблагоприятно положение в сравнение с чуждите компании. ПРОЕКТЪТ важи само за българските електронни магазини, тъй като подобни разпоредби не е възможно да се приложат върху платформи с хиляди продавачи. Като цяло, общото ни мнение е, че се затруднява допълнително предприемаческата дейност и иновациите в България без да е ясно до колко това ще окаже желаното влияние за намаляване на сивия сектор.
- Наредбата вече е над 260 страници и 42 приложения и в този смисъл не е лесно постижима за прилагане дори от коректния бизнес. Не е направена до този момент и оценка на въздействието и финансовата тежест, които се стоварват върху бизнесите в България.
Конкретни предложения по ПРОЕКТА:
- § 8. „В чл. 26 се правят следните допълнения“, т. 3. „Създава се ал. 12:
„(12) Не се допуска лице, използващо софтуер, който не е включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, да издава фискален бон, съдържащ УНП, както и да подава информация за УНП към сървър на НАП.“.
БЕА е против създаването на подобно задължение за лицата, които не попадат в обхвата на чл. 52з, т.е. ползвателите на софтуери по чл. 118, ал. 16 на ЗДДС.
Мотиви:
В Мотивите към предложенията по ПРОЕКТА за промените е написано: „Предлаганите промени няма да доведат до допълнителни разходи за задължените лица.“
През последните години, всички лица по чл. 3, които имат задължение за издаване на фискален бон във връзка с извършените плащания, предприеха стъпки, свързани със сериозни инвестиции на време и средства, за да реорганизират процесите си и софтуерните си системи, така че те да отговарят на изискванията на Наредба Н-18. Към днешна дата, търговците са на различни етапи на разработките, свързани с изпълнение на тези изисквания и са променили процесите и са инвестирали не малко средства в тези разработки. Предложените допълнителни изисквания към търговците с новосъздадената ал. 12 в § 8. чл. 26 т. 3, а именно премахването на УНП от комуникацията между софтуер и фискални устройства и свързаното с това изключване на УНП от фискалния бон, печатни документи и други части на системите, създава нуждата от нови преработки (връщане на системите им в предходно състояние) и съответно задължение към тези търговци за допълнителни разходи, т.к. тези търговци са поставени в позиция 1) да направят допълнителни разходи, за да довършат разработките на софтуерите си и ги регистрират като СУПТО или 2) да направят допълнителни разходи, за да изменят системите си, за да отговорят на предложената нова ал. 12 на чл. 26. т. 3. И двете позициии са свързани с допълнителни разходи.
Убедени се, че няма рискове от участието на УНП в издаваните фискални бонове от една страна, т.к. НАП има списъците на фискалните устройства, както и на търговците, избрали да ползват СУПТО, съответно във всеки един момент може да се направи проверка дали даден Търговски обект ползва СУПТО, с произтичащите от това права и задължения, а от друга страна, изключването на УНП би довело до съществени разходи за голяма част от бизнеса, поради което сме против това допълнение на предложената нова ал. 12 на чл. 26. т. 3 в ПРОЕКТА.
- § 25. “В чл. 52з се правят следните изменения и допълнения:”, т. 8, “Алинея 10 се изменя така:
“(10) Допуска се лице по ал. 1 да въвежда (импортира) в СУПТО информация за продажби от други източници и софтуери. В този случай въвеждането (импортът) в софтуера за управление на продажби се извършва при спазване на изискванията, посочени в приложение № 42.“.
В действащата версия на Наредба Н-18 към настоящия момент, текстът на тази алинея е: “Допуска се лице по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС автоматизирано да въвежда (импортира) в СУПТО информация за продажби от други източници и софтуери, които не се използват за управление на продажби.“
Нашето предложение е да бъдат синхронизирани изискванията на Приложение 42 с промяната в тази ал. 10 в т. 8 на § 25.
Текстът в действащата версия на Наредба Н-18 към настоящия момент на т. 2 от Приложение 42 е:
Приложение 42, т. 2: “2. Изисквания при импорт на данни за продажби от източници и софтуери, които не се използват за управление на продажби, както и за импорт на данни, водещи до промени в неприключени продажби.”
Текстът да бъде променен по следния начин:
„2. Изисквания при импорт на данни за продажби от източници и софтуери, както и за импорт на данни, водещи до промени в неприключени продажби.“
Мотиви:
Промяната в ал. 10 на т. 8 от § 25 произлиза от промяната в изискването по ЗДДС за ползване на софтуер по чл. 118, ал. 16, като последният вече е незадължителен. С отпадането на текста „които не се използват за управление на продажби“ се дава възможност за импорт на данни от софтуери за управление на продажбите, които се ползват извън обектите, ползващи и регистрирани софтуери по чл. 118, ал. 16, което подкрепяме. По този начин се разрешава един основен проблем в сегашната версия на Наредба Н-18, а именно: връзката между ERP системи в централен офис (където няма задължение за издаване на фискален бон, но се управлява процес на продажбите) и софтуерите по чл. 118, ал. 16 в магазини със задължение за издаване на фискален бон. За да се приложи на практика обаче, трябва в Приложение 42 да се регламентира, че такава връзка е възможна, защото ако остане промяната само в чл. 52з, това ще е позволено само там, но не и в Приложение 42.
БЕА е доверен партньор за диалог и има възможност да сподели опита на нейните членове по цифровите въпроси и електронната търговия.
С уважение,
Жанет Найденова
Председател на Управителния съвет
Българската Е-комерс Асоциация
За БЕА
Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.
БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.
Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.
Повече информация за БЕА: https://www.beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europe: https://www.ecommerce-europe.eu/
