Изх. № 2020-007/09.11.2020 г.

До: МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

На вниманието на:
Г-жа ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
Министър на земеделието, храните и горите

ДОЦ. Д-Р ЯНКО ИВАНОВ
Заместник-министър на земеделието, храните и горите

Д-р Петя Петкова
Директор Дирекция „Политики по агрохранителната верига“

Относно: Проект на Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние

СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА Е-КОМЕРС АСОЦИАЦИЯ (БЕА)

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с внесения за обществено обсъждане „Проект на Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние“ („ПРОЕКТ“) от името на Сдружение „Българска Е-комерс Асоциация“ поддържаме следното становище.

ПРОЕКТЪТ цели да урегулира процеса при търговия с храни от разстояние с оглед гарантиране на максимална безопасност за потребителите, но същевременно в него липсват ясни и точни детайли и изисквания към всеки представител на веригата в този процес, което от една страна затруднява бизнеса с изпълнението на неясни изисквания, а от друга страна оставя възможност за твърде широко тълкуване на предвидените норми, което не би могло да доведе до ефективен контрол. В допълнение не е извършена и оценка на въздействието.

В ПРОЕКТА не се разграничават типовете храни (рискови и нерискови, пакетирани, топли храни и т.н.). На практика в момента продажбата на сурово месо (най-рисковата категория), продажбата например на пица за обяд и продажбата на пакетиран продукт с дълъг срок на трайност се третират по абсолютно еднакъв начин.

1. В чл. 2, ал. 1, точка 2 от ПРОЕКТА се реферира към т. 7 от § 1 на допълнителната разпоредба на Закона за храните. Цитираната точка посочва, че  7. „Доставчик на услуги” е лице, което извършва каквато и да е услуга на информационното общество, т.е. каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугата.

В така разписаната норма, остава неясно за търговците, които са и електронни магазини, които изпращат пратки чрез куриерски фирми, дали куриерските фирми също се явяват доставчици на услуги, при положение, че по смисъла на Закона те не извършват услуги на информационното общество. В същото време, Наредбата вменява редица задължения именно на куриерските дружества или дружествата, предлагащи транспортни услуги, които на практика не се явяват директен адресат на Наредбата. Остава неясно как директните адресати на Наредбата – доставчици на услуги на информационното общество, биха могли да обезпечат изпълнението на наложени на тях задължения, които във фактическата действителност не са в техен контрол.

Не е изяснен и териториалният обхват на действие на Наредбата – чл. 11 загатва, че за доставчици, регистрирани извън България, биха били компетентни органите по регистрация, но това не е предвидено изрично.

Не е изяснено преминаването на отговорността при трансграничен пренос на храни, търгувани от разстояние.

2. В чл. 2, ал. 2 от ПРОЕКТА се реферира регистрация по чл. 61 от Закон за храните, където в ал. 1, т. 4. е посочено, че част от минималните атрибути на образец на заявление е: „вид, брой и регистрационни номера на превозните средства, а когато се извършва транспортиране на храни по чл. 50, ал. 1 и 2 – номер и дата на издаване на регистрационния стикер“. В същото време, например, чл. 50, ал. 1 и 2 от Закона за храните, предвижда регистрационен режим за превозните средства само за изрично определени храни, а Наредбата, както вече бе описано по-горе, не прави разлика между режимите на различни групи храни.

По смисъла на чл. 61 ал.1 т.4, следва при доставка на храни с куриерски фирми, моторните превозни средства на дадения куриер да се регистрират и опишат в образеца от страна на търговеца, което е неясно дефинирано в наредбата, икономически нецелесъобразно и липсва ясна оценка на въздействието.

3. В чл. 2, ал. 2 от ПРОЕКТА се реферира регистрация по чл. 61 от Закон за храните, където в ал. 1, т. 5 е посочено „ деклариране, че се прилага план за проследимост на храните, който е на разположение в обекта по регистрация за проверка от компетентния орган.“

Какво следва да представлява план за проследимост на храните, кой се явява обектът на регистрация? Какво следва да се разбира под проследимост на храни при онлайн търговия, при положение че целият контакт от поръчка до доставка на храна се извършва чрез дигитална комуникация чрез онлайн платформи, за които респективно има дигитални записи. Тази проследимост от кой до кой етап на движението на храната следва да бъде – Пример: Клиент преценява да пренасочи пратка чрез платформата на куриера към друг адрес, този етап на движение на пратка е извън контрола на изпращача. Освен това, при масово използваните платформи за онлайн търговия има ясна информация кой клиент, кога и какво е поръчал, както и кога дадената поръчка е изпратена към куриер. Остава неясно транспортирането на пратки до офис на куриер (които са индивидуално опаковани артикули, поставени в плик за изпращане) как следва да се извършва и каква регистрация следва да премине средството?

Не на последно място, изискването за специална проследимост на определени видове храни, се налага съгласно приложимото европейско законодателство, за определени групи храни – Регламент (ЕО) 1829/2003 и Регламент (ЕО) 1830/2003. Отново, българското законодателство въвежда изискването за такъв план за проследимост без оглед разграничение по типове храни, без да специфицира кой е отговорен за съставянето на такъв план, каква част от веригата на доставки той следва да включва и как би могъл той да се прилага от доставчици на услуги на информационното общество без регистрирани физически обекти.

4. В чл. 2, ал. 2 от ПРОЕКТА се реферира регистрация по чл. 61 от Закон за храните, където в ал. 2, е посочено: „Заявлението се подава най-малко 14 дни преди датата на започване на дейността.“

Налице е празнота в цитираната норма, тъй като тя не урежда как следва да се прилага условието  към сега действащи дружества, които изпращат храни с куриери или други методи към сегашния момент, които ясно не биха могли да изпълнят нормата, тъй като вече оперират такава дейност.   Следва ли да се разбира, че след влизане в сила на Наредбата до приключване на процедурата по регистрация дружеството следва да не извършва дейност?

5. В ПРОЕКТА в чл. 4, ал. 2 има препратка към чл. 4 от Закона за електронната търговия, като не е еднозначно посочено, по какъв начин в контекста на търговията с храни от дистанция следва да се приложи нормата и какво се има предвид в чл.4 ал. 2, след като изискването на Закона за електронната търговия е ясно разписано в самия закон. Като цяло, информацията посочена в чл. 4 от Закона за електронната търговия е достъпна на платформата на електронния магазин, но как това изискване реферира към търговията от дистанция? Респективно с нормата в чл. 4, ал. 2 има ли се предвид някакво допълнително изискване – например цялата информация, изискуема по смисъла на чл. 4 от Закона за електронната търговия да бъде на всяка една отделна пратка с храна или се има нещо друго предвид с разписания текст в  чл. 4, ал. 2 в проекта на Наредба?

Изискването на чл.4 от ПРОЕКТА – не е ясно каква информация в кой момент следва да се предлага, и като цяло е излишен, доколкото реферира към вече приложими актове – Закон и регламенти, без да ги специфицира и да казва по какъв начин, в какъв обем, в кой момент и на какъв носител се предоставя тази информация. Неясно остава и дали така посочената по-горе информация може да бъде предоставяна от доставчика на услуги на електронното общество по електронен път – напр. чрез информация на продуктова страница, чрез потвърждение на поръчката по имейл, или по какъвто и да е друг дигитален начин между него и потребителя.

6. В Закона за храните е предвиден терминът „групи храни“, като в Допълнителните разпоредби има ясен списък на различните групи храни по категории, а в член 14 от същия Закон е посочено, че Областната дирекция по безопасност на храните, съответно РЗИ, води регионален регистър на обектите за производство и търговия с храни съобразно компетентността си по чл. 12, ал. 2 и 3, който съдържа и информация за  групи храни, които се произвеждат или предлагат в регистрирания обект. На база на категорията храна се въвеждат и различните системи за самоконтрол, съхранение и т.н. при работа със съответната храна. По тази причина например един малък обект за търговия с пакетирани храни (тип кроасани, вафли и др. пакетирани храни с дълъг срок на годност, които са нерискови) има различни системи за съхранение от например обект, в който има храни с животински произход , които са рискови при съхранение, продажба, доставка и други.

 В ПРОЕКТА изцяло липсва част, в която различните категории храни да се подлагат и на различни по тежест изисквания за дистанционна продажба, така както е в традиционната търговия, което само по себе си нарушава принципите за конкуренция и равнопоставеност на икономическите субекти. На практика в момента един търговец на пакетирани захарни изделия например при доставка на продуктите си трябва да отговаря на същите условия като търговец-доставчик на сурово месо. Моля да се вземе предвид, че още в Член 3 на Регламент (ЕО) № 178/2002 е предвидено понятията риск, анализ на риска и оценка на риска, които се обхващат в Регламента, като същите изцяло отсъстват в конструкцията на ПРОЕКТА. Съобразно Член 7, точка 2 от Регламента и доколкото ПРОЕКТЪТ може да бъде възприет като част от мерките за прилагане на изискванията на европейското законодателство е предвидено че „мерките трябва да са съразмерни и не по-ограничителни за търговията, отколкото е необходимо за постигането на избраната от Общността висока степен на опазване здравето, като се отчита тяхната техническа и икономическа изпълнимост и други фактори, които се считат за законосъобразни във връзка с разглеждания въпрос.“.

В ПРОЕКТА предвидените ограничения цитират дословно изискванията в Регламента, без да отразяват индивидуалната специфика на групите храни, обект на доставки, което само по себе си е в противоречие с предвиденото в член 7 изискване за съразмерност и ограничителност, което е факт, поради липсата на диференциация на групите храни, така като е предвидено в закона. Компании, които предлагат пакетирани веган продукти на същата норма като продукти с животински произход ли следва отговарят?

7. В чл. 5 от Проект на Наредба се реферира към Приложение II, Глава IV от Регламент (ЕО) № 852/2004 и към на Глава втора, Раздел III  от Закона за храните. От така записаната норма остава напълно неясно за компаниите, които доставят нерискови, пакетирани храни с услугите на куриерски компании кой се явява оператор и кой попада в обхвата на нормите. Следва ли всеки доставчик на куриерски услуги с всичките си превозни средства да премине процедура по регистрация, съоръжение за транспортиране на пратки с храни ли следва да се регистрира или моторното превозно средство?

Или това е ограничено единствено до случаите на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Закона за храните?

Приложими ли са изобщо тези изисквания при доставка на храни чрез куриерски дружества?

И към кого са приложими тези изисквания – към доставчиците на услуги на информационното общество, или към куриерските / транспортните компании?

В случай на изпращане с куриер на пакетирани храни, опаковани в самостоятелна отделна опаковка (например отделна кутия), при липса на всякакъв риск от нарушаване на целостта на храната при какви условия следва същата да бъде транспортирана? При разписване на цитираната норма в чл. 5, взет ли е предвид и изготвен ли е икономически анализ и извършено ли е обсъждане с представители на куриерските компании за прилагане на нормата и изпълняване на заложените изисквания, взета ли е предвид тяхната позиция изпълнимо ли е това изискване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002, а именно чл. 9 „По време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, пряко или чрез представителни органи, освен когато неотложността на въпроса не позволява това.“

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ПРОЕКТА куриерските компании са посочени като свързващо звено или средство за доставка на хранителните продукти, продавани от разстояние. От друга страна обаче пощенските оператори не са посочени като задължени лица по ПРОЕКТА – доставчици на услуги по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗХ. Поставяйки условие към обозначаването на превозните средства, с които ще се доставя храна, подзаконовият акт не третира как следва да се прилага изискването на чл. 6, ал. 1, т. 2 –  спрямо колите на пощенските оператори, доставчици на неуниверсална пощенска услуга. Как следва да се обозначат тези коли на куриерите, ако последните доставят храни от различни доставчици на услуги. Съответно как следва да са обозначени превозните средства на дружествата, собственици на платформи за продажба на храна, предлагана от множество на брой и различни търговци – от млечни и местни продукти до готови ястия. 

Как следва да организират модела си доставчиците на услуги на информационното общество, които не разполагат със собствени транспортни средства за доставка на храни, нито имат физически контрол върху използваните от тях доставчици на транспортни и куриерски услуги?

8. Нормата, предвидена в чл. 6, ал. 2 е неясна, в частта „при спазване на изискванията по ал. 1“. Следва ли да се разбира, че ако от електронен магазин бъде поръчан 1 шоколад и същият бъде доставен без използване на превозни средства, то шоколадът, не може да бъде опакован просто в кутия/плик, а следва да бъде транспортиран с контейнер, идентифициран по смисъла на ал. 1 от същия член?

9. В ПРОЕКТА в чл. 7 е предвидено „Лицата, които извършват доставки на храни при търговия от разстояние до краен потребител трябва да притежават лични здравни книжки, в които да са вписани резултатите от извършените от здравните органи предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания.“

Изискването на чл. 7 от ПРОЕКТА за лични здравни книжки на лицата, занимаващи се с доставка – на практика също означава само определени служители на куриерите да могат да доставят храна, като тези служители да подлежат на по-стриктен здравен контрол от останалите. Не е ясно какво е „периодични прегледи“, нито за какви състояния и изследвания става въпрос. Изискването е неясно и дискриминационно и поставя под въпрос възможността храни да бъдат доставяни от разстояние въобще.

Нужно е пояснение какво се има предвид под „лицата, които извършват доставки“, а именно през следния пример. Електронен магазин изпраща пакетирани захарни бонбони, опаковани в индивидуална кутия, в плик на куриер, с подготвена товарителница, предава я на гише на куриерската служба. Представителят на куриерската фирма пренася пратката от гишето до товарният бус, но няма никакъв пряк досег с храната, реално той има досег с подготвената пратка , но не и с храната, но същевременно попада в широкото тълкувание на текста „Лицата, които извършват доставки на храни при търговия от разстояние до краен потребител“. Следва ли всеки служител на куриерските компании да има здравна книжка, поради контакт с пратка, съдържаща храна? Какво би съдържала такава здравна книжка? Кой би я водил – задълженият куриер, неговият работодател, личен лекар на всеки куриер и т.н.? Какъв обхват на изследвания и проследяване би имала такава здравна книжка? С оглед приложимите правила за защита на специализирани лични данни за здравословно състояние, подобно изискване би могло да бъде приложимо само при изрично конкретизирани адресати, обем, периодичност и контролни органи.  В противен случай, подобно изискване би направило доставката на храна поръчана дистанционно, на практика невъзможно.

10. В чл. 9, ал. 2 е посочено, че проба може да бъде взета чрез извършване на поръчка, при тази хипотеза как ще бъде взета и съхранена контролна проба, в отсъствието на представляващ дружеството-продавач? Отделно от това относно процеса на контрол, не е описано в ПРОЕКТА как се уведомява „доставчика на услуги“, който продава съответната храна, за резултатите от лабораторните анализи. Не е посочен срок и ред за искане на повторна експертиза или за начин на защита, ако търговецът не е съгласен със заключението или разполага с писмени доказателства, които оборват експертизата.  Не са разграничени лицата и техните права, които извършват дейност по агрохранителната верига и имат право на второ експертно становище, от тези търговци, които не попадат в тази група, но са негативно засегнати от резултата от проверката. Не е регулирано издават ли актове органите по контрол, какви са те по своя административно правен характери и как подлежат на проверка за законосъобразност – ред, срокове, компетентни органи. 

11. В допълнителните разпоредби параграф 1, точка 1 е предвидено, че се допуска търговия от разстояние с храни чрез куриерска услуга, като същевременно липсват текстове, които еднозначно указват изискванията към куриерските компании и хората, които работят в тях за доставка на храни, поради което не става ясно каква регистрация и на кои съоръжения/превозна средства следва да се извърши.

12. В допълнителните разпоредби параграф 1, точка 2 е пояснено кой е неидентифициран оператор, като всички цитирани данни за компаниите са налични в Търговски регистър, не става ясно и къде се предвижда да бъде достъпна информацията – на всяка отделна пратка, в онлайн магазина, страница в социални мрежи или друго? Като цяло нормата е неясна и оставя възможност за широко тълкувание.

13. Във връзка с нормата на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 852/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година Член 1, точка 2, буква В: „Настоящият регламент не се прилага за: директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител“.

Следва в текстовете на подзаконовия акт да се  поясни как нормата на Регламента се прилага с ПРОЕКТА, какво са малки количества и как се обхващат например производители на плодове и зеленчуци от малки семейни ферми, които предлагат част от продукцията си чрез Фейсбук например.

БЕА е доверен партньор за диалог и има възможност да сподели опита на нейните членове по цифровите въпроси и електронната търговия.

С уважение,

Жанета Найденова,
Председател на Сдружение „Българска Е-комерс Асоциация“

***

За БЕА

Българска E-комерс Aсоциация (БЕА) e сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, което обединява фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др. услуги, свързани с електронната търговия.

БЕА има за цел да подпомага създаването на добра среда за развитие на е-комерс бизнеса в страната, да създава и подкрепя добри практики сред онлайн търговците в посока по-голяма удовлетвореност на потребителите и да насърчава по-добрата комуникация с институциите и медиите.

Основен приоритет на БЕА е да си сътрудничи с институциите при създаването на нормативни документи, отнасящи се до осъществяване на електронната търговия, както и при контрола на тяхното изпълнение.  

Повече информация за БЕА: https://www.beabg.com
БЕА е член на Ecommerce Europe: https://www.ecommerce-europe.eu/

Share this post