СТАНОВИЩЕ

от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)

 

В качеството на организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза за развитието на електронната търговия в България и обединяваща водещи компании от цялостната еко-система на електронната търговия (платформи за електронни магазини, електронни магазини, услуги за е-комерс, логистика и електронни разплащания) Българска Е-комерс Асоциация (БЕА) представя своето становище относно Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане („ЗИДЗКПО“) и по-специално предвидените промени в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност („ЗДДС“) и отпадането на задължението за издаване на касова бележка на хартиен носител в случаите на продажби на стоки и услуги през електронен магазин съгласно ЗИДЗКПО, публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите на 30.08.2018 г.

 

1. Настояща нормативна уредба относно задължението за издаване на касова бележка, закрепено в ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

   Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. В ал. 3 е установено, че фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

 

В чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. са изброени случаите, в които не е налице задължение за документиране на продажбите чрез касови бележки, издадени от фискално устройство:

 

„когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“

По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не се издава касова бележка, когато плащането се извършва по банков път – чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод. От друга страна, въпреки че при плащане с дебитна или кредитна карта се осигурява идентична отчетност и възможност за проследяване на плащането, текстът на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не предвижда изключение за този вид плащания от задължението за издаване на фискална касова бележка.

 

2. Практика на НАП по настоящата уредба

Към настоящия момент по отношение на продажбите, извършени чрез електронен магазин, цитираните разпоредби се прилагат различно по отношение на електронни магазини, оперирани от дружества, установени в България и от електронни магазини, оперирани от дружества, които не са установени в страната. В този смисъл представяме резюме на практиката на НАП по идентични казуси, която установява различно третиране на база установеност на адресата.

 

2.1. Писмено запитване от чуждестранно юридическо лице до Изпълнителния директор на НАП

 

Чуждестранно юридическо лице, установено в Испания, е изпратило писмено запитване до Изпълнителния директор на НАП с подробно описание на дейността си – извършване на електронни продажби с доставка на стоки до клиенти в България, плащанията по които се осъществяват онлайн с кредитна или дебитна карта. Дружеството няма търговски обект на територията на страната. В писмото е зададен въпрос, дали при такава фактическа обстановка дружеството е задължено на основание чл. 118 ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. да издава касови бележки.

 

В отговор на запитването НАП издава становище, че доколкото дружеството няма да извършва продажби от търговски обект/и по смисъла на §1, т.41 ЗДДС, а единствено чрез онлайн платформа в интернет, директно от Испания до България, то не би възникнало задължение за регистриране и отчитане на извършените продажби чрез фискално устройство. В случай че дружеството обаче разполага с търговски обект/и на територията на страната, продажбите на стоки, платени с кредитна или дебитна карта, попадат в обхвата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС и същите следва да бъдат регистрирани и отчитани чрез издаване на фискален бон.

 

2.2. Писмено запитване от българско юридическо лице до Изпълнителния директор на НАП

 

Българско юридическо лице изпраща писмено запитване до НАП, съдържащо същите въпроси, но при една разлика във фактическа обстановка: дружеството притежава търговски обекти на територията на България и също обмисля да започне електронна търговия с доставка на стоки до клиенти в България, плащанията по които се осъществяват онлайн с кредитна или дебитна карта. Идентично на предходния случай, след като клиентът направи поръчка и плащането бъде одобрено, стоките биват експедирани от склад, който се намира в Испания директно към адреса в България, посочен от клиента.

 

В отговор на запитването, НАП издава становище, че в този случай юридическото лице е задължено да издава касови бележки при продажби, платени с кредитна или дебитна карта. В допълнение, в становището се разяснява, че „не е налице правно основание предвиденият в ЗДДС ред за издаване на електронна фактура да бъде приложен спрямо фискалния бон“, както и че случаят попада в обхвата на понятието „разносна търговия“ и фискалният бон трябва да придружава стоката, която се изпраща.

 

3. Незаконосъобразност на практиката по настоящата уредба и необходимост от промяна и приемане на предложенията в ЗИДЗКПО

Въз основа на гореизложената практика по приложението на настоящата уредба на материята, считаме, че са налице следните проблеми в действащия закон:

 

• Наличие на обратна дискриминация

 

Принципите за равнопоставеност и забрана за дискриминация са уредени както на национално ниво – в Конституцията на Република България (чл. 6), така и на ниво ЕС и международно законодателство – Европейската конвенция за защита правата на човека (чл. 14 и Протокол 12). В България принципът за равенство и забрана за дискриминация се разбира като еднакво прилагане на закона спрямо лицата.

 

В контекста на правото на ЕС, както е тълкувано в практиката на СЕС, принципът за равнопоставеност и защита срещу дискриминация се разбира като забрана сравними ситуации да се третират по различен начин, както и различни случаи да се третират по един и същи начин, освен ако за това няма обективна причина. Настоящата уредба относно изискването за издаване на касови бележки за електронни продажби, платени чрез дебитна или кредитна карта противоречи на горепосочените принципи. Нарушението се изразява в това, че търговци, които имат търговски обект на територията на България са поставени в неравностойно положение спрямо търговците, които нямат, тъй като при онлайн продажби първите имат допълнително задължение за издаване на касови бележки, докато последните не са задължени. По съществото си това представлява обратна дискриминация.

 

Практика на СЕС по отношение на забрана на обратната дискриминация е еднозначна, като в този смисъл са Решение по дело C-34/09 („Ruiz Zambrano“), Решение по дело C-148/02 („Garcia Avello“), Решение по дело C‑110/05 („Commission v Italy“).

 

• Настоящата уредба противоречи на принципа за съразмерност на мярката с преследваната цел и е в противоречие с целта на закона

 

Същевременно, изискването за издаване на касова бележка при плащания с дебитна/кредитна карта нарушава принципите за съразмерност на мярката с преследваната цел. Този принцип е уреден в Административнопроцесуалния кодекс („АПК“) и правото на ЕС. На ниво ЕС принципът за съразмерност е уреден в чл. 5, ал. 3 от Договора за ЕС и Протокол № 30 за приложение на принципите за субсидиарност и съразмерност към него и в практиката на СЕС – решение по дело C-11/70 („Internationale Handelsgesellschaft“). СЕС приема по-конкретна дефиниция на принципа с решението по дело C-66/82 („Fromancais“), с което е прието, че:

 

“За да установи дали една разпоредба е съобразена с принципа на съразмерност е необходимо, на първо място, да се установи, дали средствата, които тя използва за постигане на целта, съответстват на значимостта на целта, и на второ място – дали те са необходими за нейното постигане“.

 

Принципът за съразмерност (пропорционалност) изисква предприетата мярка (в случая издаване на касова бележка при онлайн плащане с кредитна или дебитна карта) да бъде подходяща за целта (отчетност и проследимост за целите на събиране на бюджетни приходи), в чието изпълнение тя се предприема.

 

В случая, тази мярка е изцяло неподходяща за преследваната цел. При онлайн плащане с кредитна или дебитна карта се извършва последователност от операции, които гарантират нужната отчетност и прозрачност на плащането. Купувачите, желаещи да извършат покупка на стоки от търговеца, му предоставят данни за своята банкова карта. Търговецът проверява валидността на картата, изпращайки информацията от нея към своята банка. Тази информация се препраща по финансовата мрежа към банката на купувача – тя я проверява и връща потвърждение на банката на търговеца. След извършване на транзакцията данните за задължаването на банковата сметка на купувача и заверяването на банковата сметка на търговеца се регистрират и съхраняват от съответната финансова институция. Органите по приходите могат да проверят извършените продажби и плащанията по тях по идентичен начин с този, по който се установяват плащанията, извършени „чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“ . Съгласно чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. при плащане по гореизборените начини не се издава касова бележка.

 

4. По отношение на предложената промяна в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС

 

С оглед на гореизложения анализ на настоящата уредба на материята, сме на мнение, че предложената промяна в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният или системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира автоматично без да се издава хартиен документ, е правилна стъпка в посока на съобразяване на българския закон с Конституцията на Република България и с европейското законодателство.

 

Важно е обаче предложената промяна да се прилага еднакво спрямо всички, както спрямо лица, установени на територията на страна и опериращи търговски обекти в страната, така и спрямо лица, които са установени в чужбина. Съгласно принципа на равнопоставеност и забрана за дискириминация, е от изключително голямо значение предложената промяна да се прилага законосъобразно.

В този смисъл, ние, в качеството си на представители на голяма част от ритейл бизнеса в България, сме на мнение, че освен отпадането на задължението за издаване на касова бележка на хартиен носител, следва да се предприемат и други стъпки в тази посока.

 

На първо място, ЗИДЗКПО предвижда, че в 6-месечен срок от влизането на промените в сила, министърът на финансите следва да приведе Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. в съответствие със ЗДДС. Считаме, че при обсъждането на промените в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. следва да се предвидят всички възможни ситуации и предизвикатества, които могат да възникнат при приложението на закона на практика. В това число следва да се предвидят конкретни текстове, уреждащи документирането на връщане на стоки, закупени чрез електронен магазин, замяната на стоки и правилата относно отчетността на оборотите на електронния магазин.

 

На следващо място, доколкото новите правила предвиждат електронно генериране на касов или системен бон, това означава, че следва да се създаде и имплементира на практика нов софтуер, чрез който това да се осъществява на практика. Следва да си има предвид, че създаването на подобен софтуер е изключително бавен процес, особено за дружества, които използват чуждестранен софтуер за отчитане на продажбите. С оглед на това, предлагаме в проекта на Наредбата да бъдат предвидени достатъчно дълги срокове за имплементиране на нови отчетни системи и привеждането им в съответствие с действащото законодателство.

 

Не на последно място, бихме искали да обърнем внимание, че много от дружествата, опериращи електронни магазини, използват складове, които се намират извън територията на страната. В тази връзка следва да се съобразят потенциалните изисквания за наличие на фискално устройство и неговата онлайн връзка с НАП, доколкото понастоящем СИМ картите за фискални устройства не могат да работят в режим на роуминт. В противен случай, предвидената промяна в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС ще се явява на практика неприложима в повечето случаи, доколкото към настоящия момент не съществува възможност за опериране на фискални устройства в чужбина.

 

5. В допълнение на предложението и като алтернативен подход за преодоляване на проблемите в настоящата уредба

 

Считаме, че законосъобразен подход би бил да отпадне изцяло задължението за издаване на касова бележка при продажба на стоки или услуги, извършена чрез електронен магазин, при която плащането е извършено с дебитна или кредитна карта. Доводите ни за това са следните. Целта на закона по отношение на издаването на касов или системен бон е проследяемост на оборотите на кешови разплащания, намаляване на сивата икономика и правилно и надлежно отчитане на продажбите в търговски обекти. Както е видно от систематичното тълкуване на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (настояща редакция), задължение за издаване на касова бележка не съществува по отношение на плащания, извършени чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга, или чрез пощенски паричен превод. В този смисъл, плащането с дебитна или кредитна карта би следвало също да попадне в тази категория, доколкото то представлява на практика банков превод и позволява пълна проследимост на разплащанията и отчетност на генерирания оборот.

 

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи изпълнението на платежни операции чрез платежни карти е платежна услуга, която е еквивалентна на кредитните преводи и директните дебити. Съгласно чл. 24, ал. 3 от същия закон доставчиците на платежни услуги съхраняват най-малко 5 години цялата счетоводна и друга информация и документация относно предоставените от тях платежни услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти платежната карта е вид персонализиран платежен инструмент, който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и с който могат да се извършват операции по плащане на стоки и услуги чрез физически или виртуални терминални устройства ПОС. Следователно приравняването на плащанията с платежна (дебитна или кредитна) карта на плащанията в брой за данъчни цели (чл. 118 ЗДДС и Нардеба Н-18) е и в противоречие със специалното законодателството в областта на платежните услуги.

 

В подкрепа на предложението ни е и практиката в редица държави-членки на ЕС, чието законодателство не предвижда задължение за издаване на касова бележка при продажби, извършени чрез електронен магазин, при които плащането е извършено с дебитна или кредитна карта. Сред тези държави са например Австрия, Литва, Чехия, Италия и Великобритания. Съгласно законодателството на посочените държави-членки, задължението за издаване на касова бележка при плащане с дебитна или кредитна карта е непропорционално на преследваната от закона цел, с оглед на което подобно задължение не съществува. Това е така, защото плащанията с дебитни и кледитни карти са лесно проследими и издаването на касова бележка не е необходимо. Считаме, че примерът на тези държави следва да бъде последван с цел съобразяване на българското законодателство с първичното и вторичното право на ЕС.

 

Оставаме на разположение за допълнителни коментари и/или въпроси.

 

С уважение,

Жанет Найденова
Председател на Управителния съвет

Българската Е-комерс Асоциация