СТАНОВИЩЕ

от Българска Е-комерс Асоциация (БЕА)

ВЪВЕДЕНИЕ

 

На 26 април 2018 г. Европейската комисия предложи Регламент на ЕС за справедливост и прозрачност при търговия чрез онлайн платформи, заедно със създаването на Обсерватория за икономиката на онлайн платформите. Тази инициатива последва ангажимента, поет в речта на президента Юнкер относно състоянието на Съюза през 2017 г. за „запазване на справедлива, предвидима, устойчива и надеждна стопанска среда в рамките на онлайн икономиката“. Целта на БЕА е да установи съгласувана рамка за минимална прозрачност и права на регрес, която да предпазва предприятията, зависещи от онлайн платформи за достъп до потребителите, като същевременно предпазва и потенциала за иновативност на платформите. Като цяло БЕА приветства публикуването на Предложението на Европейската комисия за Регламент относно платформите. По-конкретно, БЕА оценява и подкрепя внимателния и основан на принципи подход, предложен от Комисията. Онлайн платформите, като напр. пазари за електронна търговия, са движещи сили на растежа и БЕА иска да подчертаe, че този Регламент трябва да установи баланс между техните интереси и интересите на онлайн търговците, особено малките и средни предприятия, които осъществяват продажби чрез пазари за електронна търговия. Баланс трябва да има и по отношение на правата на регрес, което според БЕА може да се постигне най-добре чрез прозрачно обработване на рекламациите чрез справедлива система за медиация, но не и чрез предложеното съдопроизводство, на което според нас липсва баланс между колективен регрес и индивидуален регрес. Настоящото становище съдържа подробен анализ на предложения Регламент и представя конкретни препоръки за това как той да бъде подобрен и как да се постигне баланс.

 

Препоръки за лицата, определящи политиките

 

Подкрепа на внимателния подход в Предложението на Комисията

 

БЕА смята, че този Регламент има потенциала да внесе повече яснота в отношенията между онлайн търговците и платформите, чрез които осъществяват продажби. Като се има предвид, че някои държави-членки създават законодателство в тази сфера, една изцяло съгласувана европейска рамка за взаимоотношенията „платформи – бизнес“ би допринесла за по-голяма правна определеност за всички участващи страни. Въпреки че БЕА оспорва някои елементи на предложението и желае повече яснота относно някои конкретни подробности, като цяло ние ще подкрепим това предложение, при условие че внимателният подход на Комисията бъде запазен.

 

Този Регламент въвежда задължения, основани на принципи, които би трябвало да засилят прозрачността, напр. по отношение на общите условия и начина на подреждане на резултатите при търсене. В този контекст БЕА също така препоръчва на съавторите на законопроектите да запазят относителните търговски защити, тъй като ние не бихме подкрепили задължение за онлайн платформите да разкриват търговски тайни, като напр. алгоритми.

 

Освен това, БЕА приветства факта, че законопроектът предвижда рамка за установяване на системи за обработване на рекламации и медиация между търговските потребители и платформите. В този контекст ние подкрепяме саморегулирането и като представител на сферата на електронната търговия бихме искали да си съдействаме с други заинтересовани страни за изграждане на необходимата рамка за саморегулиране. Въпреки това, БЕА не подкрепя предложението за представително съдопроизводство, тъй като то не осигурява правилния баланс между колективен и индивидуален регрес.

 

Прозрачност, общи условия, преустановяване и прекратяване, подреждане, диференцирано отношение, достъп до данни и ограничения

 

Членове 3 до 5 на Предложението задължават посредническите платформи да установят прозрачни и леснодостъпни общи условия за своите делови отношения, при които:

  • основанията за преустановяване или прекратяване на дейността на търговските потребители в платформата;
  • основните параметри за определяне на подреждането и възможностите за повлияване на това подреждане;
  • всяко диференцирано отношение, което платформата има спрямо себе си или други търговски потребители;
  • достъпът до данни, обработвани в платформата, и ограниченията за търговските потребители относно предлагането на техните стоки и услуги чрез други канали, различни от платформата

са ясно установени.

Като цяло БЕА подкрепя разпоредбите в членове 3 до 7 на предложението, тъй като те по ясен начин предвиждат необходимата прозрачност по най-значимите въпроси за търговските потребители в техните взаимоотношения с посреднически платформи. БЕА също така приветства ясните правила за уведомяване на промени в общите условия на платформите и задължителния преходен период от поне 15 дни, който ще предостави на търговските потребители достатъчно време да се подготвят и приспособят към тези промени.

Въпреки че като цяло ние подкрепяме предложените разпоредби, БЕА има определени съмнения относно текста на чл. 3.1.(в), който предвижда, че доставчикът на онлайн посреднически услуги следва да гарантира, че неговите общи условия включват „обективни основания“ за решенията за преустановяване или прекратяване на дейностите на търговските потребители в платформата. Тъй като значението на „обективни“ по отношение на основания може да варира, не е ясно какво се има предвид с „обективни основания“. Това ще доведе до ненужна правна неопределеност. Поради тази причина БЕА предлага на лицата, определящи политиката, да доуточнят тълкуването на „обективни основания“ или да изтрият думата „обективни“ в разпоредбата на чл. 3.1.(в).

Освен това, БЕА не подкрепя текста на чл. 5.1 относно подреждането, който предвижда, че доставчикът на онлайн посреднически услуги „следва да включи в своите общи условия основните параметри, определящи подреждането, и причините за относителната значимост на тези параметри спрямо други параметри“. Според БЕА посочването на причините за относителната значимост на параметрите най-вероятно ще принуди посредническите платформи да разкрият съществени търговски модели и тайни. Ето защо БЕА не подкрепя каквито и да е разпоредби, които принуждават дружествата да разкриват съществена търговска информация или тайни. В тази връзка БЕА предлага думите „причините за“ да бъдат изтрити от разпоредбата в чл. 5.1, за да се уточни, че платформите са длъжни да предоставят единствено информация за относителната значимост на основните параметри, определящи подреждането, но не и по-чувствителна информация относно причините за тази относителна значимост.

 

Вътрешна система за обработване на рекламации, медиация и представителни съдопроизводства

 

  1. Вътрешна система за обработване на рекламации

 

Като цяло БЕА приветства разпоредбите на чл. 9 на Предложението относно задължителна, леснодостъпна вътрешна система за обработване на рекламации за доставчиците на онлайн посреднически услуги. От една страна, разпоредбата предвижда подробна и до голяма степен балансирана нормативна уредба, основаваща се на принципи, за прозрачно вътрешно обработване на рекламации, а от друга страна тя предвижда достатъчна предприемаческа свобода, за да може доставчиците на посреднически услуги да изградят своето вътрешно обработване на рекламации в съответствие с идентичността, целите и профила на тяхната дейност.

Въпреки това, БЕА не разбира съотношението на разпоредбата на чл. 9.4 от Предложението, което би било прекалено обременяващо за доставчиците на онлайн посреднически услуги. По-конкретно, БЕА не разбира защо годишният обзор на функционирането и ефективността на вътрешната система за обработване на рекламации трябва да се разкрива на обществото, а не само на съответните участници в онлайн посреднически услуги, т.е. търговските потребители на платформата и тези, които проявяват интерес да участват в посредническата услуга.

Според БЕА практическото обработване на вътрешни рекламации не трябва да е публична, а поверителна информация, най-вече с оглед на нейния вътрешен характер и интереса и неприкосновеността на данните на търговския потребител, подал рекламацията, и доставчика на посредническата услуга. За уреждане на регистрираните рекламации се използват същите сметки за сетълмент. Освен това, практиката показва, че относително висок процент от регистрираните претенции във вътрешните системи за обработване на рекламации в действителност не са рекламации, а заявки за информация или указания.

В тази перспектива БЕА не счита, че предложените обстойни информационни изисквания за доставчиците на онлайн посреднически услуги са необходими, тъй като най-вероятно ще доведат до разкриване на вътрешна и поверителна информация на обществото. С оглед на интересите на участващите страни, БЕА силно препоръчва да се ограничи информацията за функционирането и ефективността на вътрешната система за обработване на рекламации до задължение за разкриване на годишна основа пред търговските потребители, действащи на тяхната платформа, и тези, които обмислят дали да използват платформата, на обзор на най-често срещаните рекламации и как и колко бързо се уреждат по принцип.

 

  1. Медиация

 

Като цяло БЕА приветства разпоредбите за медиация на чл. 10 и 11 на Предложението. Тази разпоредба би установила ясна нормативна уредба, която от една страна предвижда леснодостъпна система за извънсъдебна медиация, а от друга страна предвижда достатъчно свобода, за да може засегнатите страни да оформят своите взаимоотношения по начина, който предпочитат, и най-вече предвижда правила за прозрачност.

Въпреки това, БЕА има определени опасения относно разпоредбата за разходите за медиация в чл. 10.4 на Предложението. Макар че като цяло сме съгласни с принципа, че като по-силната страна платформите трябва да поемат поне 50% от общите разходи за медиация, БЕА смята, че е особено несправедливо платформата да бъде накарана да плати тези разходи в случаи, когато искът за медиация на търговския потребител очевидно е необоснован, без никакво основание или повторен иск за медиация от една страна по същия или сходен предмет, който вече е окончателно решен. Поради тази причина, в такива случаи БЕА предлага в чл. 10.4 да се въведе справедливо и разумно изключение от задължението за платформите да поемат поне половината от общите разходи.

 

  • Съдебни производства от представителни частни и публични организации

 

За да се справи с проблема, че отделните търговски потребители, поради различни причини, не могат да заведат съдебно дело срещу доставчиците на посреднически услуги или услуги на система за търсене, чл. 12 от Предложението предвижда право на представителни организации или асоциации с нестопанска цел и публични органи, установени в държави-членки, да завеждат дела пред национални съдилища в Съюза, за да преустановят или забраняват каквото и да е неизпълнение на изискванията на предложения Регламент от страна на доставчиците на онлайн посреднически услуги или онлайн системи за търсене.

БЕА не подкрепя разпоредбата в чл. 12 на предложението, тъй като не считаме, че има необходимост – поради липса на надлежна оценка и без заявка от засегнатите пазарни страни – публичните органи да се намесват в чисто търговски взаимоотношения, които по принцип се ръководят от незадължителни законови разпоредби и свобода на договаряне. Ако се налага предявяването на представителен иск, то трябва да бъде ограничено до представителни търговски организации или асоциации.

Тъй като по принцип БЕА подкрепя еднообразен единен пазар на ЕС, не подкрепяме разпоредбата в чл. 12, която не предвижда съществената еднообразност като оставя държавите-членки сами да решат кои лица да получат права, което води до разнообразен модел на колективен регрес в рамките на целия ЕС.

Освен това, разпоредбата в чл. 12 не предвижда правила за юрисдикция и приложимо право в трансгранични представителни съдопроизводства. Засегнатите страни се нуждаят от определеността на юрисдикцията и приложимото право в трансграничните дела.

Накрая, БЕА смята, че характерът на разпоредбата в чл. 12.3 на Предложението е неясен по отношение на правото за представително съдопроизводство, за което е посочено, че не ограничава правата на търговските и корпоративните потребители на уебсайтовете да предявяват самостоятелни искове пред компетентни национални съдилища. Например, предвижда ли механизъм за оттегляне или присъединяване и какво ще бъде въздействието от резултата на представителното съдопроизводство върху самостоятелния иск, и обратно?

С оглед на множеството неразрешени въпроси, липсата на яснота в разпоредбата на чл. 12 и факта, че няма доказана необходимост от обезпечителни мерки от страна на публични органи, и факта, че засегнатите пазарни страни никога не са искали такъв механизъм за колективен регрес, БЕА силно препоръчва на лицата, определящи политиката, да преразгледат тази разпоредба като имат предвид изложените по-горе съображения.

 

Кодекси за поведение

 

Тъй като по принцип БЕА подкрепя саморегулирането, съответно ние подкрепяме чл. 13 на Предложението, което насърчава изготвянето на Кодекси за поведение на доставчиците на онлайн посреднически услуги или услуги на система за търсене, като се имат предвид конкретните характеристики на различните сектори, в които се предоставят онлайн посреднически услуги или услуги на система за търсене.

 

Влизане в сила и приложимост

 

Според БЕА шест месеца след датата на публикуване на Регламента в Официалния вестник на ЕС е прекалено кратък срок за предприятията да въведат надлежно новите разпоредби в техните комплексни търговски и договорни модели. Поради тази причина БЕА пледира за преходен период от поне една година.

 

 

 

С уважение,

Жанет Найденова
Председател на Управителния съвет

Българската Е-комерс Асоциация

Share this post